Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Не беше напорист. Бе самата нежност. Веднага разбрах, че е ненужно да оказвам каквато и да било съпротива, вече беше късно. През цялото време бях водила битка, която дълбоко в себе си не бях искала наистина да спечеля в нито един момент. Отвърнах на целувката му. Устните му бяха меки, а вкусът на целувките му — приятен. Усетих ръката му да се качва между бедрата ми, пипаше ме там, където от месеци не ме беше докосвал никой мъж, където от години, освен моя съпруг, не се бе приближавал никой друг. Краката ми трепереха. Беше внимателен и същевременно силен, решителен.

Дишането ми се учести. За пръв път исках да бъда егоист и спрях да мисля за каквото и да било. Желаех да се оставя да потъна в тези нови усещания, които ме изпълваха с наслада и ме караха да се чувствам добре, без да се тревожа за последствията. Не бях изпитвала толкова всепоглъщащо удоволствие от дълго време насам, всъщност никога не бях изпитвала такова удоволствие и му отвърнах, спрях да се съпротивлявам. През онзи следобед рухнаха преградите, които бях изграждала с невероятна отдаденост. Чувствах как всички нишки, които ме държаха вързана, падаха една по една. Бях олекнала, диханията ми излизаха от все по-дълбоко, чувствах ги с вътрешностите си, със стомаха, с душата си. Моите и неговите заедно. Отдавах се напълно на един непознат.

За миг отхвърли в небитието причините ми, принципите ми, убежденията ми. Повдигна ме и тръгна към вратата на апартамента си, притисна ме към нея, тя се отвори и влязохме — аз, вкопчена в него, а краката ми не докосваха земята. Отново ме прилепи към стената, този път със сила. Ръката му на тила ми притискаше главата ми към неговата. Неговите устни върху моите.

Просна ме на една маса. Повдигна полата ми, усещах как устните и езикът му ме целуват. Чувствах се неудобно от това, че беше така близо до най-интимната част от мен, и се опитах да го притегля към лицето си, за да го целуна по устата. Очите ми бяха затворени, чух как си откопчава колана. Придърпа ме към себе си и повдигна краката ми. Помислих си, че ще ги разтвори, но той ги притисна плътно един о друг. Проникна в мен. Отворих очи и погледът му се потопи право в моя. Същият този поглед, който ме накара да се почувствам разсъблечена още първия път, когато усетих милувката му върху себе си. Разголена отвътре. Долавях всичко много по-пълно, някак си усилено. Всяко движение. Предварително знаех, че няма да достигна до оргазъм, и започнах да се чудя дали ще го разочаровам с това. Докато в главата ми кръжаха подобни мисли, в един момент, съвсем неочаквано, усетих как ме помита мощна топла вълна, от устата ми се откъсна дълбок вик, който сякаш бях задържала открай време, и свърших.

Той остана в мен, неподвижен. След миг излезе и почувствах течната му топлина върху корема, върху гърдите си.

Това беше нашият пръв път.

Днес не беше хубав ден. Вчера, след като излязох от апартамента му, постоянни вибрации разтрисаха тялото ми. Чувствах се като във въздушен мехур, откъсната от реалността. Едва докосвах света с връхчетата на стъпалата си и търсех нещо ежедневно, нормално, обичайно, за да остана на земята. Вкопчвах се в познатите движения и действия. Но това усещане продължи за кратко. Колкото повече минаваше времето, колкото повече се изнизваха часовете, толкова по-странно се чувствах. Това, че изпитах такава наслада, ме караше да се чувствам виновна. През нощта, в леглото, не успях да намеря покой. Разбрах, че не мога да се справя в подобна ситуация, че не съм аз, не съм типът жена, която може да има тайна връзка. Ще пазя вечно тайната за случилото се и съм уверена, че няма да се повтори никога, защото не искам това да става. Насладата от преживяното не си заслужава тревогата и неудобството, които ме изпълват в момента. Само да беше възможно да говоря с него, да се чуем по телефона, може би щях да изпитам облекчение, но той сякаш изчезна. Не изпраща съобщения, не се обажда.

Излязох от дома му, без да ми каже, че ще се видим пак. Може би е било само еднократно, нищо повече. Така е по-добре. Въпреки това вчера ми беше толкова хубаво в прегръдките му. Как може нещо така красиво да поражда такова объркване?

В онзи момент от живота си все още изпитвах нуждата да знам как е изживял, как е възприел другият това, което сме направили заедно, за да съумея да го оценя. Фактът, че не ми се обади повече, ме караше да гледам на срещата ни като на не толкова специална, все едно бъдещето би могло да отнеме или да добави нещо към онова, което бяхме изпитали. Трябваха ми години, за да се науча да разпознавам стойността на преживяното в момента, в който ми се случва, а не по това, което става на следващия ден.