Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Виеше ми се свят. Исках да почукам на вратата, за да го целуна поне веднъж, впила поглед в очите му, но разбирах играта.

В колата се зачудих дали наистина се е случило. Не бях видяла нищо. Всичко, което бях изживяла, може би беше само плод на въображението ми.

Отново прочетох написаното на листчето: „Дали наистина се е случило, или все още ти предстои да влезеш?“…

Как само исках и двата отговора да са верни.

Всичко е толкова ново, а сякаш съм го очаквала открай време. Винаги съм чакала такъв мъж, такава страст.

Понякога, докато отивам към дома му, желанието ми да го имам нараства с всяка крачка и щом стигна пред вратата му, съм вече влажна. Случва ми се и през деня, когато мисля за него. Никога не съм била такава. Като се любех с Паоло, нерядко изпитвах болка, защото не се възбуждах. Дори си мислех, че имам проблеми — бях така убедена в това, че преодолях неудобството и поисках от гинеколожката да ми препоръча лубрикант. Отговори ми, че нямам физиологични смущения, но все пак ми изписа един крем.

Не мога да се позная, когато съм с него. Аз съм друга жена и тази жена започва да ми харесва.

Не ме е страх от нищо, прегръдката му ме защитава от света и чувствам, че не може да ми се случи нищо лошо. Не е важно вярно ли е, или не. Чувствам се така и това ми харесва. Струва ми се, че като дете изпитвах подобно усещане в прегръдките на баща си.

Днес ми се искаше да поиграя с него. Не можех да чакам. Изпратих му съобщение по телефона и се уговорихме да се видим преди вечеря, към седем и половина. Когато стигнах в дома му, дори не ми остави време да вляза. След секунда устата и ръцете му шареха навсякъде по мен. Как само обичам да долавям възбудата му, да знам, че след малко ще стане мой.

Опитвах се да си представя как ще бъде този път. Вече съм наясно, че с него никога не мога да го отгатна предварително. Никога не знам къде ще ме отведе.

Поиска да седна на масата. Целуна ме и ме съблече. Когато бях съвсем гола, ме просна по средата й. Отвори чекмедже и извади от него черно тиксо. Обви едната ми китка, после другата, след това и глезените и залепи здраво четирите края на самозалепващите ленти за краката на масата. Досега не ме бяха връзвали. Страхувах се, но бях възбудена и любопитна. После, застанал прав до мен, той си наля чаша вино. Отпи глътка и на малки капчици го прехвърли в устата ми. Остави чашата и се посвети на мен. Направи нещо, което обожавам: прокара ръка над цялото ми тяло, без въобще да ме докосне. По кожата си усещах само топлина. Невидимата милувка ми харесваше и се възбудих от очакването на това, което щеше да се случи. Взе перо и започна да ме гъделичка. Прокарваше го по краката ми, по корема, по врата, по гърдите. Беше приятно, гледаше ме и ме докосваше. Играта продължи няколко минути, а след това направи същото с пръстите си. Гъделичкаше ме. Смеех се, не успявах да се възпра. Опитвах се да се сдържам, защото се срамувах да се отпусна. Лежах гола, завързана и неподвижна пред него и се срамувах да се смея. Нямах контрол над случващото се и това ме притесняваше, караше ме да се чувствам по-неудобно, отколкото от голотата си.

Но той не преставаше и вече не знаех как да възпра изблиците на смях, които все по-трудно успявах да овладея. Погали ме с пръсти по бедрата, изкачи ги от хълбоците до подмишниците, после премина на краката ми. Когато започна да ме гъделичка по стъпалата, подскочих. Не можех да издържам повече и избухнах. Смеех се неудържимо, опитвах се да се освободя, ритах с крака и размахвах ръце, въпреки че ги помръдвах едва-едва. Смеех се с цяло гърло и виках, без да се владея. Започна да ме гъделичка с пръсти под мишниците. Дишах с все по-голяма мъка, защото не можех да престана да се смея. Мислех, че ще умра.

Изведнъж той спря. Успях да си поема малко дъх и го помолих да спре. Още докато го молех, възобнови играта си. Когато ме докараше до състояние, в което ми се струваше, че се задушавам, спираше. Отново отпиваше вино и пак ми го прехвърляше в устата. Бях наелектризирана като след дълго бягане. Чувствах се разпалена, сякаш всичките ми клетки се бяха събудили за живот. Бях с бистър ум, будна, изпълнена със сила. Преглътнах виното. И пак започна да ми гъделичка подмишниците. Не успявах да му кажа да спре, защото се смеех толкова силно, че не можех да говоря. По едно време престана да ме гъделичка и само се преструваше, че го прави. Въпреки това се смеех, вече бях изгубила всякакъв контрол над реакциите си.