Исабель Альенде - Отвъд зимата

— Кой да направи това? Майка ми е неграмотна стара жена, а в Гватемала подобни формалности искат време и струват пари — намеси се Мириам, едва съвзела се от изненадата при вида на мъжа си, свободно изразяващ нестандартно мнение по правни въпроси.

— Това, което разказва момичето за разни банди и за убитите си братя, е често срещано, чувал съм го и преди. Има много подобни истории сред имигрантите. Съдиите също са ги слушали. Някои им вярват, други не. Убежище или депортиране — това ще зависи от съдията, който ви се падне — каза агентът и си тръгна.

Галилео Леон, който неизменно проявяваше покорство, беше склонен да изчакат законния ред, бави се, но му идва времето, казваше. Мириам пък смяташе, че когато на закона му дойдеше времето, той никога не облагодетелстваше слабия и веднага се засуети да направи така, че дъщеря й да изчезне. Не попита Евелин какво мисли, когато пусна в действие връзките си в нелегалната мрежа за незаконно пребиваващи имигранти, нито когато се съгласи да я изпрати на работа в дома на някакви хора в Бруклин. Беше получила предложението от друга жена, член на същата църква, чиято сестра познаваше бивша домашна прислужница, работила в този дом, и уверяваше, че не изисквали документи, нито други подробности. Ако момичето изпълнявало задълженията си, никой нямало да я разпитва за правния й статус. Евелин се поинтересува какви щяха да бъдат тези задължения и й обясниха, че трябвало да се грижи за болно дете, нищо друго.

Мириам показа на дъщеря си карта на Ню Йорк, помогна й да опакова нещата си в малко куфарче, подобно на използваните за поклоннически пътувания, даде й някакъв адрес в Манхатън и я качи на автобус Грейхаунд. Деветнайсет часа по-късно Евелин се яви в латиноамериканската църква на Петдесетница — двуетажно здание, което отвън не притежаваше достойното излъчване, характерно за храм — и там я посрещна добронамерено членка на религиозното братство. Жената прочете препоръката на пастора от Чикаго, даде й подслон за една нощ в собствения си апартамент, а на другия ден я упъти как с метрото да стигне до протестантската църква „Нов живот“ в Бруклин. Там друга жена, почти идентична с първата, й предложи газирана напитка, диплянка с график на църковните служби и списък на обществените деятелности на храма; освен това й даде указания как да стигне до адреса на новите си работодатели.

В три следобед през един есенен ден на 2011 година, когато дърветата започваха да се оголват, а улицата беше покрита с хрущяща и кратковременна шума, Евелин Ортега натисна звънеца на триетажна ъглова къща със статуи на осакатени древногръцки герои в градината. Там щеше да живее и да работи през следващите години необезпокоявано и с фалшиви документи.

След като се прибраха в колибата край езерото, Ричард Боумастер в миг заспа — стомахът му беше по-добре, но той бе изтощен от дългата неделя и развълнуван от смесицата от наскоро открита любов и неувереност, които го разяждаха отвътре.

В това време Лусия и Евелин срязаха една хавлиена кърпа на парчета и излязоха да заличат пръстовите отпечатъци по лексуса. Според инструкциите в интернет по мобилния телефон беше достатъчно да се изтрият местата с парче плат, но Лусия настоя да използват и спирт за по-сигурно, защото можело да остане риск от идентифициране, независимо от това, че колата щяла да бъде потопена в езерото. „Откъде знаеш?“, попита Ричард, преди да заспи, и тя му отговори както и преди с „не ме питай“. На синкавата светлина на снега изтъркаха много старателно видимите части на автомобила отвън и отвътре с изключение на вътрешността на багажника. Върнаха се в къщата, за да се стоплят с чаша чай и да поговорят, докато Ричард си почиваше. Разполагаха с три часа, докато се мръкнеше.

Евелин не продумваше от предната вечер и изпълняваше всичко, което й искаха, с отсъстващ вид като на сомнамбул. Лусия отгатна, че се бе потопила в миналото си, преживявайки отново трагедията на своя кратък живот. Беше изоставила усилията си да я разсее или ободри, защото осъзна, че цялата ситуация беше много по-мъчителна за момичето, отколкото за нея и Ричард. Евелин беше изплашена, над нея тегнеше заплахата на Франк Лерой, която беше по-страшна от арест или депортиране, но имаше и друга причина, за която Лусия бе започнала да се догажда, откакто излязоха от Бруклин.

— Ти ни разказа как са загинали братята ти в Гватемала, Евелин. Катрин също е станала жертва на насилствена смърт. Предполагам, че това събужда в теб лоши спомени.