Исабель Альенде - Отвъд зимата

Мириам и Евелин работеха рамо до рамо, деляха си домашната работа, грижите за децата, както и за папагала и кучето, покупките и всички останали неизбежни задачи, ала между тях липсваше непринудената близост между майка и дъщеря, те се държаха непрекъснато като на гости. Мириам не знаеше как да се отнася към мълчаливата си щерка. Колебаеше се между това да не й обръща голямо внимание и да й показва обичта си, отрупвайки я с подаръци. Евелин беше самотна душа, с никого не се сприятели — нито в училище, нито в църквата. Мириам смяташе, че нито едно момче не проявява интерес към нея, защото тя все още имаше вид на малко недохранено момиченце. Имигрантите пристигаха кльощави, но за няколко месеца поемаха пътя на затлъстяването, тъй като се хранеха бързешката с евтина храна, ала Евелин по природа нямаше апетит, отблъскваха я мазните и сладки ястия и тъгуваше за фасула на баба си. Мириам не знаеше, че всеки, доближил се на по-малко от метър до Евелин, я караше да застава нащрек; травмата от изнасилването беше запечатана с огнени букви в паметта и в тялото й, тя свързваше физическия контакт с насилие, кръв и най-вече със своя заклан брат Андрес. На майка й бе известно какво я беше сполетяло, но никой не й беше разказал подробности, а Евелин никога не намери сили да говори за това. Отчуждението устройваше момичето, тъй като й спестяваше усилието да говори.

Мириам нямаше оплаквания, дъщеря й вършеше задълженията си навреме и никога не седеше със скръстени ръце, изпълнявайки заръката на баба си, за която безделието беше майка на всички пороци. Евелин се отпускаше единствено пред двете си братчета, които я научиха да си служи с компютъра, и пред децата в църквата, които не я съдеха. Докато родителите присъстваха на службата, тя пазеше около двайсетина деца в съседна зала и така се спасяваше от дългата проповед на пастора — екзалтиран мексиканец, който успяваше да възпламени паството до истерия. Евелин измисляше игри, за да занимава децата, пееше им, караше ги да танцуват под съпровод на дайре и им разказваше приказки без много да се запъва, при условие че нямаше възрастни наблюдатели. Пасторът в църквата я посъветва да стане учителка — беше ясно, че Бог я е дарил с талант и да го пропилее, би било равносилно на оскърбление срещу небесата. Беше й обещал да помогне за получаване на документите й за престой, ала неговото влияние, така могъщо в небесните дела, беше безсилно в безплодните кабинети на Имиграционната служба.

Срещата със съдията можеше да се проточи неопределено дълго, ако Дорийн не се бе намесила. Дъщерята на Галилео Леон беше изпаднала още повече през последните години и надменната й арогантност почти се беше стопила, ала нейният бяс се бе съхранил непокътнат. Появяваше се най-често покрита със синини, които свидетелстваха за нейната озвереност — при най-малкото предизвикателство налиташе на бой. Имаше пиратски белег на гърба, причинен от пробождане с кама, който показваше на децата като почетна значка, хвалейки се самодоволно, че я взели за мъртва и я зарязали с кървяща рана в някаква уличка насред боклукчийски кофи. Евелин се беше засичала с нея в много редки случаи, защото стратегията й да бяга даваше добър резултат. Ако беше сама с децата, се втурваше да бяга, повличайки и тях подире си още щом кучето започнеше да вие. Веднъж обаче планът й се провали, тъй като децата бяха болни от скарлатина. Температурата беше се появила преди три дни с болки в гърлото и след това се бяха изринали — беше невъзможно да ги изкара от леглото в такъв студен октомврийски ден. Дорийн влезе, отваряйки вратата с ритник и заплашвайки да отрови проклетото куче. Евелин се приготви да изслуша наниза от проклятия и псувни, който щеше да се изсипе върху нея, щом дъщерята разбереше, че баща й не беше там и в къщата нямаше пари.

От малката стаичка на децата Евелин не можеше да види какво прави посетителката, ала я чуваше да рови и да проклина припряно. Страхувайки се от реакцията й като не намереше каквото търсеше, тя събра смелост и отиде в кухнята, решена да й препречи пътя, преди да е отишла при децата. Престори се, че прави сандвич, ала Дорийн не й даде време. Нахвърли се като бик на арената и преди Евелин да види какво й се готви, я стисна за врата с две ръце и я разтърси със силата на наркоманка, изпаднала в наркотичен глад. „Къде са парите? Казвай, малоумнице, или ще те убия!“ Евелин напразно се помъчи да се освободи от стегнатите й лапи. При крясъците на Дорийн дотичаха изплашени двете братчета и се разплакаха в момента, в който кучето, което рядко влизаше в къщата, захапа якето на нападателката и започна да я дърпа, ръмжейки. Дорийн блъсна Евелин и се обърна, за да изрита животното. Момичето загуби равновесие, падна назад и си удари тила в ръба на кухненската маса. Дорийн взе да раздава ритници ту на кучето, ту на Евелин, но насред лудостта си усети проблясък на здрав разум, проумя какво е направила и избяга навън, ръсейки порой от неприлични думи. Дочула врявата, се притече една съседка, която завари Евелин да лежи на пода, а двете деца безутешно да плачат. Обади се на Мириам, сетне на Галилео и най-накрая на полицията — точно в този ред.