Исабель Альенде - Отвъд зимата

Галилео Леон пристигна няколко минути след полицията, когато Евелин вече се мъчеше да стане, подкрепяна от някаква униформена жена. Всичко се въртеше като във вихър около нея, черни петна й замъгляваха очите, а болката раздираше черепа й до такава степен, че не успяваше да обясни случилото се, но братлетата й повтаряха през сълзи и сополи името на Дорийн. Галилео нямаше как да се съпротивлява и остави да отведат Евелин с линейка в болницата, а също и да изготвят полицейски доклад за станалото.

В спешното отделение зашиха скалпа на Евелин с няколко шева, задържаха я под наблюдение за няколко часа и я изпратиха у дома с шишенце обезболяващи хапчета и препоръка да лежи, ала инцидентът не приключи за нея заради споменатия полицейски доклад. На другия ден дойде полиция и я взеха за разпит във връзка с отношенията й с Дорийн — той продължи два часа и после я пуснаха. След два дни отново я отведоха, но този път я разпитваха за това как бе влязла в Съединените щати и за причините, накарали я да напусне страната си. Изпълнена с колебания и ужас, Евелин се опита да разкаже какво се беше случило със семейството й, но трудно й се разбираше и агентите изгубиха търпение. В стаята присъстваше цивилен мъж, който си водеше бележки, без да отвори уста дори да се представи.

Тъй като Дорийн имаше досие за притежание на наркотици и други престъпления, в караваната се явиха трима агенти с обучено куче и я претършуваха до последното ъгълче, но не намериха нищо от това, което ги интересуваше. Галилео Леон се измъкна и остави Мириам да бере срам, докато отлепваха балатума от пода и изтърбушваха матраците, търсейки дрога. Неколцина съседи надникнаха с любопитство и след като агентите и кучето си тръгнаха, продължиха да се навъртат наоколо в очакване на второто действие от драмата. Както предполагаха, щом се върна Галилео, жена му се нахвърли като побесняла върху него. За всичко е виновен той и онази никаквица дъщеря му, колко пъти му е повтаряла, че не иска да я вижда в дома си, той е пълен нещастник, мухльо, с право никой не го уважава и така до безкрай с обвинения, които започнаха в къщата, продължиха на двора и на улицата и приключиха в църквата, където семейната двойка пристигна, придружена от няколко свидетели, да се жалва пред пастора. Няколко часа по-късно горивото на Мириам привърши и гневът й се поохлади, след като Галилео плахо обеща да държи дъщеря си надалеч.

Същия ден в осем вечерта, когато червенината по лицето на Мириам, предизвикана от нервната криза, още не се беше разнесла, някой потропа на вратата на караваната. Беше мъжът, който си бе водил бележки в полицейския участък. Идвал от Имиграционната служба, каза, вместо да се представи. Всички се вледениха, но нямаше как да не го пуснат да влезе. Агентът беше свикнал с въздействието, което появата му упражняваше върху хората, и се опита да смекчи положението, като заговори на испански — разказа им, че отраснал при мексиканските си баба и дядо, че се гордеел с произхода си и че с лекота балансирал между двете култури. Слушаха го недоверчиво, тъй като мъжът беше чисто бял, със светли рибешки очи и безмилостно дъвчеше испанския. Като видя, че никой не оценява старанието му да се държи приятелски, той директно премина към целта на посещението си. Знаел, че Мириам и Галилео имали разрешение за пребиваване и че децата им били родени в Съединените щати, но положението на Евелин трябвало да бъде изяснено. Носел формуляра от Центъра за задържане с датата на нейния арест на границата и поради липса на удостоверение за раждане можел да предположи, че бе навършила осемнайсет години — пребивавала нелегално и следователно подлежала на депортиране.

Гробна тишина се възцари за няколко минути, докато Мириам преценяваше дали този мъж бе дошъл да изпълни закона, или да иска подкуп. Неочаквано Галилео Леон, обикновено колеблив, произнесе с твърд глас, какъвто никога не бяха чували от него:

— Това момиче е бежанка. Никой не е нелегален в този живот, всички имаме право да живеем в света. Парите и престъпленията не зачитат граници. И аз ви питам, господине, защо ние хората трябва да се съобразяваме с тях?

— Аз не съм този, който пише законите. Моята работа е да осигурявам тяхното изпълнение — отвърна човекът объркано.

— Погледнете я внимателно, на колко години мислите, че е тя? — каза Галилео и посочи Евелин.

— Изглежда малка, но ми е нужно удостоверение за раждане, за да имам доказателство. В досието й се казва, че го изгубила, когато прекосявала реката. Това е станало преди три години, междувременно сте могли да се сдобиете с копие.