Исабель Альенде - Отвъд зимата

Лусия съжаляваше, че бе прекратила любовните си отношения с Хулиан, но нито веднъж не изпита разкаяние. Тя имаше нужда от стабилност, докато той, независимо че вече беше седемдесетгодишен мъж, още скачаше като пеперудка от една връзка на друга. Въпреки съветите на дъщеря си, която възхваляваше предимствата на свободната любов, за нея беше невъзможна близост с някой, който проявяваше интерес и към други жени. „Ама какво искаш ти, мамо? Да не си тръгнала да се омъжваш?“, й се беше подиграла Даниела, когато разбра, че бе скъсала с Хулиан. Не, но искаше да се люби с любов, за наслада на тялото и мир на духа. Искаше да се люби с някого, който усещаше нещата като нея. Искаше да бъде приета, без да крие каквото и да е или да се преструва, да опознае дълбоко човека до себе си и да го приеме и тя по същия начин. Искаше някого, с когото да прекарва неделя сутрин в леглото, четейки вестници, някой, чиято ръка да държи в киното, с когото да се смее на глупости и да обсъжда идеи. Беше надживяла ентусиазма от мимолетните приключения.

Беше свикнала със собственото си пространство, със собственото си мълчание и със своята самота; беше стигнала до извода, че би й било трудно да споделя леглото си, банята си и гардероба си и че нито един мъж не би могъл да удовлетвори всичките й потребности. На младини вярваше, че без любовта на партньор тя самата е незавършена, че й липсва нещо същностно. Сега, в зрелостта беше благодарна за истинския рог на изобилие в своето съществуване. Въпреки това, просто от любопитство й беше хрумнало веднъж да прибегне до запознанство в интернет. Веднага се отказа, защото Даниела щеше да я залови от Маями. А и не се сещаше как точно да се опише, за да изглежда горе-долу привлекателна, но същевременно без да лъже. Предположи, че и другите се изправяха пред същия проблем и всички мамеха.

Мъжете, които й подхождаха на възраст, търсеха жени по-млади с двайсет или трийсет години от нея. Разбираемо беше, тя самата не би искала да се хване с някой досаден старик, предпочиташе по-млад тип. Според Даниела беше наистина жалко, че е хетеросексуална, защото изобилстваха великолепни самотни жени с богат вътрешен живот, в добра физическа и емоционална форма, много по-интересни от повечето овдовели или разведени шейсет-седемдесет годишни мъже, които бяха свободни. Лусия признаваше това ограничение, ала й се струваше, че е късно да се променя. След развода си бе имала кратки интимни срещи с някой приятел след поредица питиета в дискотека, или с непознати по време на пътуване или парти — нищо, заслужаващо да бъде разказано, но те все пак й бяха помогнали да преодолее свенливостта при разсъбличане пред свидетел от мъжки пол. Белезите около гърдите бяха видими и девическата й гръд като на булка от Намибия изглеждаше несъвместима с останалите части от нейното тяло, направо подигравка с цялата нейна анатомия.

Прищявката й да прелъсти Ричард, толкова възбуждаща, когато получи предложението му за работа в университета, се изпари само седмица, след като се настани в сутерена. Вместо да ги сближи, това почти съжителство, което ги принуждаваше непрекъснато да се засичат в работата, на улицата, в метрото и на прага на къщата, ги беше отдалечило. Другарските отношения от международните сбирки и електронната комуникация, толкова сърдечни преди, се бяха вледенили, подложени на изпитанието на близостта. Не, категорично нямаше да се състои любовна връзка с Ричард Боумастер; жалко, защото беше типът спокоен и вдъхващ доверие мъж, с когото не би имала нищо против да скучае. Лусия беше само с година и осем месеца по-възрастна от него, пренебрежима разлика, както тя казваше при повод, но тайничко признаваше, че това бе недостатък за нея. Чувстваше се натежала и се смаляваше поради свиване на гръбначния стълб, а и защото не можеше повече да носи прекалено високи токове, без да се стовари по очи; така всички около нея растяха ли, растяха. Студентите й изглеждаха все по-високи, стройни и безразлични като жирафи. Омръзнало й беше да съзерцава изотдолу космите в носовете на останалите човешки екземпляри. В замяна на това Ричард носеше годините си с размъкнатия чар на вглъбен в научни щения професор.

Според описанието, което Лусия му направи пред Даниела, Ричард Боумастер беше среден на ръст, с достатъчно количество коса, здрави зъби и сиво-зелени очи, в зависимост от отражението на светлината в очилата му и състоянието на неговата язва. Рядко се усмихваше без основателна причина, но вродените му трапчинки и разрошена коса му придаваха младежки вид, въпреки че пристъпваше, забил поглед в земята, натоварен с книги и превит под тежестта на своите грижи; Лусия се чудеше какви ли са те, тъй като имаше вид на здрав, беше достигнал върха на академичната си кариера и когато се пенсионираше, щеше да разполага с достатъчно средства за добре подсигурена старост. Единственият му финансов товар беше неговият баща Джоузеф Боумастер, който живееше в старчески дом на петнайсет минути път и на когото Ричард се обаждаше всеки ден по телефона и посещаваше два пъти седмично. Възрастният човек беше навършил деветдесет и шест години и беше в инвалидна количка, ала имаше повече плам в сърцето и бистрота в ума, отколкото мнозина; прекарваше времето си в писане на изпълнени със съвети писма до Барак Обама.