Исабель Альенде - Отвъд зимата

По онова време Лена Марас беше млада и красива жена с квадратни рамене, дълга шия и предизвикателни очи с цвят на спанак, която бащата на Адела така и не посмя да ухажва. Строгите й костюми с мъжка жилетка и благоприлични блузи не можеха да скрият прелъстителките й форми, ала поведението й налагаше уважение и дистанция. Претендентите биха се тълпили около нея, ако им беше позволила, но тя се вкопчи във вдовството с високомерното достойнство на императрица. Лъжите на съпруга й посяха в нея неизлечимо недоверие към мъжкото съсловие като цяло.

Енрике Марас, с три години по-голям от сестра си, пазеше няколко идеализирани или измислени спомена за баща си, които шепнешком споделяше с Лусия, ала с времето тази носталгия постепенно се разсея. Не го интересуваше бащата на Адела с неговите гринговски подаръци и чаши сладолед в хотел „Крильон“. Искаше собствен баща по поръчка, някого, на когото да прилича, като порасне, някого, в когото да се разпознае, като се погледне в огледалото, когато дойдеше време да се бръсне, някой, който да го научи на основните неща за един истински мъж. Майка му му повтаряше, че той е мъжът в къщата, отговорен за нея и за сестра си, понеже ролята на мъжете е да защитават и да се грижат. Веднъж събра смелост да я попита как се научава това без баща, а тя сухо му отвърна да импровизира, защото дори и баща му да бил жив, нямало да може да му послужи за пример. Нищо не би научил от него.

Братът и сестрата бяха толкова различни един от друг, колкото и техните родители. Докато Лусия се губеше в лабиринтите на трескаво въображение и неизчерпаема любознателност, с отворено за човешкото страдание и за малтретираните животни сърце, Енрике беше само мозък. От дете проявяваше агитаторски устрем, който отначало предизвикваше смях, но впоследствие се превърна в досаден; никой не понасяше този прекалено пламенен хлапак, излъчващ чувство за превъзходство и притежаващ комплекс на проповедник. Докато членуваше в организацията на скаутите, в продължение на години не сваляше униформата с къси панталони и се опитваше да убеди всеки, който имаше лошия късмет да се изпречи на пътя му, в предимствата на дисциплината и на живота под открито небе. По-късно пренасочи въпросното патологично упорство към философията на Гурджиев [5] Георгий Иванович Гурджиев (има различни предположения за неговата дата на раждане в диапазона между 1866 и 1877 г.-1949 г.) — философ мистик, композитор и пътешественик с двойствен образ — многобройни негови последователи в Русия, Западна Европа и Америка го почитат като избраник, владеещ тайните на всемира, и източник на висше знание, за други е лъжепророк. — Б. пр. , към теологията на освобождението и откровенията на ЛСД, докато накрая намери окончателното си призвание при Карл Маркс.

Пламенните диатриби на Енрике сърдеха майка му, за която левите идеи бяха празни приказки, много шум за нищо, и не вълнуваха сестра му, вятърничава гимназистка, интересуваща се предимно от момчета за по един ден и рок певци. С късата си брада, дълга коса и черен каскет Енрике подражаваше на прочутия борец Че Гевара, загинал в Боливия преди няколко години, през 1967-а. Беше изчел произведенията му и го цитираше на всяка крачка, дори и неподходящо, предизвиквайки експлозивни избухвания от страна на майка си и сляпото възхищение на сестра си.

В края на седемдесетте години предстоеше Лусия скоро да завърши гимназия, когато Енрике се вля в силите, подкрепящи социалистическия кандидат за президент Салвадор Алиенде, който за мнозина представляваше въплъщение на самия дявол. Според Енрике спасението на човечеството се криеше в унищожението на капитализма посредством революция, призвана да срине всичко до основи. Затова изборите бяха просто фарс, но след като се представяше уникалната възможност да гласува за марксист, трябваше да я използва. Останалите кандидати обещаваха реформи в рамките на познатото, докато програмата на левицата беше радикална. Десницата разгърна терористична кампания, предричайки, че Чили щяло да се превърне във втора Куба, че руснаците щели да отвличат чилийски деца, за да им промиват мозъците, че щели да разрушат църквите, да изнасилват монахините и екзекутират свещениците, че щели да отнемат замята от законните й собственици и да сложат край на частната собственост, че дори най-бедният селянин трябвало да се прости с кокошките си и да работи като роб в сибирските лагери.

Въпреки кампанията за всяване на страх везните натежаха в полза на левите партии, които се обединиха в коалицията Единен фронт начело с Алиенде. Пред ужаса на онези, които винаги бяха упражнявали властта в страната, и пред очите на Съединените щати, които наблюдаваха чилийските избори след горчивия опит с Фидел Кастро и неговата революция, Единният фронт победи през 1970 г. Най-изненадан вероятно беше самият Алиенде, който три пъти преди това се беше явявал като кандидат и често се шегуваше, че на гроба му ще може да се прочете следният епитаф: „Тук почива бъдещият президент на Чили“. Вторият изненадан беше Енрике Марас, който неочаквано бе лишен от възможността да бъде в опозиция. Ала това бързо се промени веднага след като първоначалната еуфория се уталожи.