Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— А, между другото, взел съм билети за Годишните.

— Чудесно!

— Какви годишни? — питам. — „Четирите годишни…“.

— Билети за годишните мачове В Айброкс за мен и твоя човек, които е голям син фен.

— Какво?

— За футбол. Става дума за Глазгоу Рейнджърс.

— Ъ?

— Малко да се разсеем на чист въздух — казва с овче изражение Хю.

— Но ти си от „Дънфърмлайн“. Винаги си бил от „Дънфърмлайн“! — без всякакъв повод започнах да се навивам аз. — Дори си ме водил в Ийст Енд Парк… когато…

Не можах да довърша изречението си.

— Е, скъпа… какво са „Дънфърмлайн“… искам да кажа, никога не съм бил истински фен, те бяха просто местния отбор. Сега нещата са други. Трябва да поддържаме шотландските отбори за мачовете в Европа. Освен това, изпитвам голямо уважение към Дейвид Мъри. А в Айброкс знаят как да посрещат туристи. „Дънфърмлайн“ са от друг свят… а и винаги съм бил син, дълбоко в себе си.

— Ти беше фен на „Дънфърмлайн“. Ходили сме заедно. Спомням си, когато загубиха купата от „Хибс“. Ти беше съкрушен. Плака като малко момче!

Мол се усмихва на думите ми, а Хю изглежда притеснен.

— Скъпа, предполагам, че Бил и Мол не ги интересуват нашите спорове за футбол… да не говорим, че никога преди не си се интересувала от тази игра… какъв е проблемът?

Какъв е проблемът?

— О, няма проблем… — отегчено отстъпвам.

Това преля чашата. Един мъж може да смени жена си, но какъв мъж е той, ако смени отбора си… това показва липса на характер. Това е човек, който е загубил представа кои са важните неща в живота. Никога не бих могла да живея с подобен мъж.

— Мол е направила чудесен чеснов пастет! Просто невероятен!

— Никакъв проблем, просто — казва Мол.

— Наистина съжалявам, Мол, но нямам никакъв апетит — казвам аз, гризейки филийка френско хлебче. Бил едва не ми изкара акъла, подскачайки рязко и паркирайки точно под циците ми празна чиния.

— Опа-а! Полиция за борба с трохите! — казва Бил, насилвайки усмивка по притесненото си лице.

— Килимът ни е съвсем нов — казва с извинителен тон Мол.

— Да, голямо притеснение е — чух се да произнасям.

Време беше да се махаме.

След тази вечеринка, през която умирах хиляди пъти, Бил каза:

— Хю, Хедър като че ли не е много добре. Цялата се поти и трепери.

— Да не си хванала грип, а Хедър? — интересува се Мол.

— Хайде, скъпа, май е по-добре да си ходим — кимва Хю.

Когато се върнахме вкъщи, започнах да си събирам багажа. Хю дори не се усети. Легнахме си и аз казах, че ме боли главата.

— Така ли — отвърна той и се унесе.

Събудих се, когато вече беше готов за работа. Беше облякъл костюма си. Аз още бях зле. Надвеси се над мен:

— Трябва да се приготвяш за работа, Хедър. Ще закъснееш. Хайде, скъпа, раздвижвай се. Разчитам на теб!

След това потегли.

Същото направих и аз.

Оставих бележка.

Скъпи Хю,

От известно време нещата между нас не вървят. Може би вината е моя, защото през всичките тези години се примирявах с промените у теб и в живота ни. Всичко това ставаше бавно, нещо като твоя пример за „сварената жаба“, който даваш на бизнес семинарите. Нещата се променят толкова бавно, че не усещаш кога са се изплъзнали от контрол.

Няма място за вина или оправдания. Просто свърши. Вземи парите, къщата, предметите и т.н. Не искам да поддържаме връзка, защото между нас няма нищо общо и ще бъде фалшиво и неприятно. Без лоши чувства от моя страна.

Изведнъж почувствах някакъв освобождаващ гняв и написах:

P. S. Искам да знаеш, че сексът с теб през последните години за мен беше като изнасилване.

После го прочетох и откъснах ивицата с PS. Не исках да се забърквам в подобни обяснения. Просто исках да свърши.

Взех такси до гарата, после влакът до Хаймаркет и отново такси до квартирата на Мари. Мислех през цялото време за записи, плочи, клубове, дрога и прясна боя върху платно. Също и за момчета. Момчета. Не мъже. Не исках да се занимавам повече с мъже, мъжете бяха най-големите хлапаци на този свят.

Али се нервира и източник на раздразнението му е Уудси:

— Значи, това копеле си мисли, че ще си играе на Греъм Сунес, ще се мотка наоколо, надрусан с готина кока и ще рецитира съдържанието на списание „Mix“, както правехме едно време с „NME“ и всяко копеле ще трябва да ахка: „Евала, Уудси, браво пич, направо си железен“ и да се реди на опашка, за да му целуне задника. Точно така ги вижда нещата пичът.

— Сега е просто непоносим, но чакайте да видите какво ще стане, като забие някое гадже — ухили се мазно Мънтс.