Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Отровната лежеше на леглото си, облечена в крещящо червено трико. Телевизорът беше инсталиран на някаква масичка в края на леглото. Тя пушеше хеш. Лицето й беше загубило всякакъв цвят, но черната й коса беше добре измита и блестеше. Контраста между сгърчената й, груба, обезводнена кожа и здравината на косата й я караха да изглежда като някоя дърта вещица, нахлузила перука. Все пак, основния й чар за мен бяха плътните й черни вежди, които се сливаха по средата. Изглаждаше много келтски. Под тези вежди гледаха две зелени, тесни очи, които бяха постоянно в сянка и полупритворени. Спомням си веднъж, когато бях на екстази, мярнах небръснатите мишници на Отровната, която беше облечена в бяло памучно горнище без ръкави. Дори се сещам, че мастурбирах, представяйки си, че я чукам под мишниците. Не виждам никаква причина за това, но сексуалността е толкова откачена работа, че няма смисъл да се търси някакво обяснение. Това предизвика прилив на гняв, който отмина за две-три минути. Един път бях в закусвалнята по „Уок“, добре надрусан и не можех да отроня и дума не можех да покажа какво искам, не можех да мисля за нищо друго, освен за мишниците на Отровната. Али беше този, който ме открехна за тях. Копелето беше на есид в Гластънбъри и само каза с маниерен глас:

— Тази девойка Вероника, какво изобилие на косми има само…

След което не можехме да свалим поглед от мишниците на Отровната.

Лицето й се изкриви в отвратителна мимика на разпознаване, после в комикс на неодобрение и точно в този момент осъзнах отново защо е напълно невъзможно да я харесам.

Отровната прави секс. Каква непоносима мисъл само.

— Е? — сопнато попита тя.

— Нося я — казах, подавайки й пликчето с кока.

Тя го разкъса като хищник, който пирува със своята жертва. Вадеше и смъркаше, а лицето й се бърчеше по същия начин, както като беше останала без цигари и изсипа боклукчийската ми кофа на един вестник, за да търси фасове. Тогава аз й се развиках и тя притихна, докато ровеше из тази гнусотия.

Това беше първия и последен път, когато съм я видял да прояви респект от нещо.

Копелето Монтс й лепна този прякор. Той я беше чукал веднъж, но или бе пропуснал да повтори или не бе го направил по вкуса й, вследствие на което тя бе накарала още читавия навремето Соло да му размаже мутрата. „Ебати Отровната путка е тая Вероника“ — измърмори той горчиво, когато му бях отишъл на свиждане в болницата, а лицето му беше цялото омотано в бинтове.

— Как е? — попитах. Зяпах профила й. Виждах халката на пъпа й, точно докъдето се бе набрало горнището на трикото.

— Шибания — изсъска тя, всмуквайки от цигарата.

— Май повечко ти е дошло, а?

— Ъхъ — отвърна тя, обръщайки се към мен. — Чувствам се като парцал. Не мога да се съвзема. Единственото нещо, което ме оправя в подобни случаи, е доброто чукане. Онзи фикус оттатък не може нищо да направи. Не искам нищо повече. Само едно добро чукане.

Усетих се, че я гледам право в очите и започвам да дърпам долнището на трикото й.

— Навит съм да го направим…

— Лойд! — засмя се тя и ми помогна да я съблека.

Вкарах пръста си в путката на Отровната. Беше направо прогизнала. Сигурно се беше пипала, а може и да беше от стафа. Както и да е, яхнах я отгоре, вкарвайки надървения си член. Лижех грапавото й лице като някой слабоумен пес, който е захапал сух, нащърбен стар кокал и просто клатех механично, наслаждавайки се на стенанията и въздишките й. Тя хапеше врата и раменете ми, но кристалният метедрин бе направил тялото ми безчувствено и толкова кораво, че можех да продължа цял ден. Отровната получаваше оргазъм след оргазъм, а аз дори не показвах признаци, че ще свърша скоро. Набутах амоняка под носа й, вкарвайки пръста си в ануса й и тя изви на умряло като банши 14 14 Банши — дух, предвещаващ смърт (ирл. фолклор). — Б.пр. . В този момент очаквах всички да се втурнат в спалнята, но никой не се появи. Сърцето ми бумтеше и се изплаших да не припадна, защото започнах да мигам като бесен. След малко успях да го овладея.

— Това е… достатъчно… — чух Отровната да се задъхва.

Извадих го твърд и готов както преди да го вкарам.

Седнах на леглото и се опитах да го напъхам що-годе удобно в дънките си. Имах чувството, че съм вкарал парче дърво или метал.

Просто ти се иска да го отчупиш и да се отървеш от него. Потреперих, като се замислих колко ли ми е кръвното.

— Направо откачено… — излегна се назад Отровната, дишайки тежко.

Трябваше да изчакам, лежейки до нея, да си тръгнат другите. За щастие тя заспа дълбоко. Аз продължавах да лежа сковано и да разсъждавам какво по дяволите правя с живота си. Замислих се, че трябваше да изчукам Отровната под мишниците, след като ми бе дадена такава възможност. Когато извършиш нещо особено пошло, за което съжаляваш още в мига, в които си го сторил, осъществяването на една еротична фантазия би го направило по-приемливо.