Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Ей — каза някакво момиче, — добър трип, а?

— Аха… направо невероятно! Никога не съм се чувствала толкова щастлива! Това ми е за първи път на екстази… — задъхано казах аз.

Тя дойде и ме прегърна.

— Чудесно. Няма нищо по-хубаво от първия път. Винаги е прекрасно, но първият път…

Говорихме сякаш с часове и по едно време се сетих да се върна при Мари. Имах усещането, че познавам всички, всички тези непознати хора. Ние споделяхме едно прозрение, една близост. Никой, който не го е изпитал при подобни обстоятелства, не би могъл да знае какво е. Бяхме заедно в един собствен свят, свободен от омрази и страхове. Отърсих се от страха, нищо повече от това. Танцувах и музиката беше чудесна. Хората, разни непознати, ме прегръщаха. Сред тях имаше и мъже, но те не го правеха прилепчиво. Когато се сетих за Хю, просто го съжалих. Съжалих го, че никога няма да изпита подобно нещо, съжалих го, че „ефикасно“ е пропилял живота си. Съжалих го, че ме е изгубил, което вече беше повече от сигурно. Край между нас. Този етап от живота ми беше приключил. Щях да си взема отпуска и за следващия ден.

Али излезе прав за този стаф. Беше ми казал чистата истина. Дни наред не можеш дори да премигнеш. Веднага бях преизпълнен от мисли и енергия. Опитвах се, насилвах се да премигна, докато кензах, седнал на тоалетната чиния. И тогава нещо се случи — не можех да спра да мигам. Прилоша ми и си помислих, че ще припадна. Проснах се на студения, облицован под на банята и се почувствах по-добре, прилепяйки към него пулсиращото си лице. Мигането спря и аз отново бях в страхотна форма.

На вратата се позвъни. Беше оня пич, Сийкър. Той мина край мен и влезе в хола. Извади торбичката и я закачи на ръчното кантарче, което носеше със себе си.

— Десет грама — установи той. — Пробвай го.

Така и направих, макар да ми беше трудно да установя доколко е чиста коката, защото не съм голям маниак, но веднага усетих, че е по-добра от тази на Абдаб. Попитах Сийкър дали мога да дръпна една магистрална. Той завъртя отегчено поглед, после спретна по една магистрална за мен и за него на плота в кухнята. Усетих онова приятно обезчувствяне, но метедринът до такава степен беше проникнал в мен, че едно дръпване кока почти не оказа влияние. Сигурно и цялата торбичка да бях изсмъркал, не би имало значение. Както и да е, дадох на Сийкър сухото и той се разкара. Странна твар е този Сийкър. Не движи с никого, но всички го знаят.

Отделих за запас около една пета от стафа. После го смесих с равно количество непарфюмиран талк. Голяма разлика няма.

Не можех да си намеря място из къщи. Започнах да звъня на всичките си познати и да плямпам глупости. Сметката на телефона ми е на червено, нямам и пари да си я платя, така че винаги в подобни моменти звъня като откачен. Не спирах да си мисля как съм се забъркал с Отровната. Беше преди време и главно по икономически причини. Доставях пратки за нея и Соло, които й беше нещо като гадже, съпруг или нещо подобно. Соло беше откачено копеле, но след като конкуренцията го помля, доста се укроти. След побоя беше станал бавен, приличаше на умствено недоразвит. Както се беше изразил Яско веднъж:

— Когато копелетата от Бърза помощ са изстъргвали Соло от паважа, сигурно са забравили нещо да приберат.

Да си призная не бях особено опечален, но навремето Соло беше гадно копеле и човек винаги знаеше какъв играе. С Отровната нещата не стояха съвсем така. Трябваше да предположа най-лошото, когато й се обадих и тя не вдигна телефона. Жертвата ми каза, че „трябва да дойда“.

Когато пристигнах, бе тъпкано от народ. Жертвата бе застанала тихо до прозореца и гледаше навън напрегнато и плахо с големите си черни очи, сякаш се опитваше да отгатне откъде ще дойде следващия съкрушителен удар в живота й. Боби беше пуснал презрителната си злобарска усмивчица. Монтс беше в съвсем окаяно състояние, толкова зле, че дори не обели и дума. Мярнах наоколо Пол Съмървил, Спъд Мърфи и някакво друго копеле, което много не си спомнях. Соло седеше в инвалидната си количка в ъгъла. Чудна сбирчица, като за филм на ужасите.

— Отровната си отряза главата снощи на кока — информира ме Боби. — Сега е в тежка депресия. Ама хич не ти завиждам, Лойд.

Не ме интересуваха тия глупости. Бях дошъл просто да понеса доставката. Запътих се към стаята на Отровната и почуках на вратата. Отвътре се чуха някакви гърлени, стържещи звуци, които можеха да означават „влизай“ или чупката, но въпреки всичко реших да вляза.