Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Скоро тя си тръгна, аз се върнах в квартирата и се разплаках. После изведнъж нещо се случи и всичко се промени. Обади се баща ми.

— Виж какво — казах аз, — ако се обаждаш да ми мрънкаш…

— Не, нищо подобно — отвърна той. — Съгласен съм с това, което правиш и те поздравявам за смелостта. Ако не си щастлива, няма защо да продължаваш. Още си достатъчно млада, за да правиш каквото си решиш и да не се примиряваш. Някои хора я карат цял живот така, макар да знаят, че са се загробили. Човек има само един живот, така че давай и го изживей както си решила. Винаги ще те обичаме и подкрепяме, надявам се, че си го разбрала. Майка ти е разстроена, но ще се оправи. Хю е на достатъчно години, за да се оправя сам…

— Татко… просто не знаеш колко много значи за мен това…

— Не се оставяй. Просто продължи нататък. Ако имаш нужда от нещо… ако си останала без пари…

— Не… добре съм…

— Е, добре, знаеш как да ни намериш, ако се нуждаеш от нещо. Само ще те помоля да държиш връзка.

— Разбира се, обещавам… и много благодаря, татко…

— Няма защо, скъпа. Доскоро.

Разревах се още повече, защото осъзнах, че всичко е било само в мен. Бях очаквала съвсем различна реакция от света наоколо. Очаквах, че ще ме отритне. Но нищо подобно, дори окото му не мигна.

Тази нощ лежах на леглото в квартирата и си мислех за секс. На двадесет и шест години.

Преди Хю съм имала четирима любовници, но тъй като Хю вече също е бивш, значи общо петима предишни любовници до настоящата пауза.

№1

Джони Бишоп

Як, грубоват, на шестнадесет. Още един младеж с добра външност, който се прави на Джеймс Дийн. Въобразявах си, че в него има някаква скрита нежност, която съм способна да предизвикам. Всичко, на което бе способен този клет мъжкар, беше да ме изчука набързо, без всякакво въображение и след това панически да бяга, сякаш трябваше по най-бързия начин да напусне мястото на престъплението.

№2

Алън Райбърн

Притеснителен, благонадежден, скучен. С толкова голям пенис, че ми причиняваше болка, но като истински кавалер не смееше да поработи повечко с него и да ми причини още малко болка. Напуснах го, когато постъпих в университета.

№3

Марк Дънкан

Студентче чикибоец. Втори курс, бройкаджия. Много зле в леглото, но тогава бях толкова гола вода, че не знаех каква е разликата.

№4

Брайън Лидел

Чудесен. Всичко си беше на мястото. В сексуално отношение. Още се притеснявах истински да се наслаждавам на секса, боях се, че ме намира за много лесна и не му позволявах да се увлича много-много. Веднъж, когато това се случи, не можеше да се отлепи от мен. Всеки мъж, който чука толкова добре на тази възраст, със сигурност не го прави с една жена, а аз имах своята гордост.

После дойде ред и на Хю. Хю Томсън. Моят номер пет. Бях ли влюбена в него? Да. Спомням си го в бара на студентския съюз да унищожава реакционни възгледи и халба подир халба бира. Правеше всичко с абсолютна категоричност. Чувствах се в безопасност, докато едните безспорни неща не се смениха от други, пак толкова безспорни неща. Оттогава не се чувствам спокойна, когато всичко е категорично ясно. Чувствам се оплетена в глупост.

Сега и това. Нищо.

Летаргия. Преустановяване на жизнените функции. И така, в продължение на четири седмици, извърших няколко неща, които изцяло промениха живота ми. Първо напуснах Хю и се преместих у Мари. Имам своя стая. Вярно, съвсем тривиално, но за да открия себе си, трябваше да сменя тезата с антитеза.

Второто нещо, което направих, бе да напусна работата си и да подам документи в един курс за обучение на учители. В този момент осъзнах, че съм получавала 6500 лири в строителната организация, не тази на Хю, а моята. Това беше личният ми бастион на финансова независимост по време на брака ни. Тогава не харчех заплатата си за нищо, тъй като Хю плащаше всичко. Исках да се запиша в бюрото за безработни, но Мари ми обясни, че е излишно дори да пробвам, защото те ще разберат, че доброволно съм напуснала работа и няма да получа нищо. Бях приета за учителския курс в Мърей Хаус. Не исках да ставам учителка, но ми се щеше да правя нещо, а това бе единственото, за което се сещах.

Друг нов момент в живота ми беше онзи клуб и вземането на екстази. Смятах да продължа да го посещавам, но първо исках да изясня още много неща за себе си.

С Мари заминахме в Ибиса за две седмици. По време на престоя ни Мари преспа с четирима. Аз също вземах екстази и се чуках непрекъснато… не, всъщност лъжа. Бях в ужасна депресия и изпитвах някакъв ужас. Нямаше никаква надежда да постигна свободата си. Мари не спираше да кръстосва клубовете и баровете на Сан Антонио, влизаше навсякъде, все едно е собственик на заведението и всеки път беше с различно гадже. Живееше като прилеп, връщаше се в стаята късно сутрин и имаше странен вид — не беше пияна и макар че изглеждаше уморена, бе някак особено лъчезарна, развълнувана и положително заредена. Тя ми обръщаше доста внимание, оставяше ме да й говоря с часове за Хю, за това как съм го обичала, за нашите мечти и надежди, за болката, която изпитвах. Един ден взех ранния полет от Ибиса, оставяйки я сама. Тя искаше да се върне с мен, но аз й отказах — имах нужда да премисля нещата сама. Освен това, вече достатъчно успях да разваля отпуската й.