Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Такива мисли се въртяха в главата на Ребека, когато Лорейн си тръгна към общежитието. Младата сестра имаше две грижи. От край време не бе говорила с Ивон истински. От онази нощ в клуба Ивон просто я избягваше. Излизаше с оня, Глен и изглежда беше щастлива. Когато се върна, Лорейн чу от стаята на Ивон да се носят звуци на хаус. Беше касетата на „Слам“, която тя й бе дала преди много време.

Стегна се и почука на вратата.

— Отворено е — прозвуча отвътре гласът на Ивон.

Лорейн влезе и откри, че приятелката и е сама.

— Здрасти — каза Лорейн.

— Здрасти — отвърна Ивон.

— Виж, Ивон — започна Лорейн и заговори много бързо, — дойдох да ти се извиня за онази вечер в клуба. Наистина тъпо, но просто бях тъпкана с екстази, цялата се топях, а ти изглеждаше толкова страхотно, толкова готина, а и си най-добрата ми приятелка, която никога не ме е разочаровала…

— Добре, хубаво, но аз не съм такъв тип…

— Лошото е — засмя се Лорейн, — че и аз не знам дали съм такъв тип. Беше период, в който се бях настроила против мъжете… о, всъщност не знам… може и да съм обратна, още не съм наясно! Когато те целунах, направих това, което момчетата правят с мен… съвсем откачено. Тъпо, защото исках да разбера как се чувстват те. Исках да почувствам същото. Исках да си падна по теб, но не стана. Помислих си, че ако бях обратна, нещата щяха да са по-лесни, поне щях да знам нещо за себе си. Но не се възбудих от теб.

— Не знам дали да съм доволна или обидена — усмихна се Ивон.

— Проблемът е, че и момчетата не ми харесват. Всеки път, когато съм била с някои, съм се разочаровала. Никой не го прави както успявам аз самата… — Лорейн сложи ръка на устата си. — Егати шантавата крава съм и аз.

— Още не си намерила подходящия човек, Лорейн. Няма значение дали е мъж или жена, просто трябва да е подходящия човек.

— Опитът говори, а?

— Така си мисля — усмихна се Ивон. — Защо не дадеш с нас в клуба довечера?

— Не ми се иска. Ще опитам известно време да я карам без екстази. Главата ми съвсем се смахна от него. Струва ми се, че обичам всички, но не мога да обичам никого конкретно. Все по-често изпадам в депресия.

— Хубаво си решила. В последните години доста изгълта. Вече си си взела дозата, момиче! — засмя се Ивон, стана и прегърна Лорейн. Една прегръдка, която никога нямаше да могат да изразят с думи.

Като си тръгна. Лорейн се замисли за любовта на Ивон към Глен. Не, нямаше намерение да ходи с тях в клуба. Когато двама души се обичат, просто трябва да ги оставиш на мира. Особено, ако не си влюбен, а ти се иска. Просто е объркващо. Може и да те заболи.

Страница 99

Деградацията на Лорд Денби продължаваше. Слугите се оплакваха, че Флоси, овцата, цапа коридорите, но той продължаваше да настоява женската прислуга да осигурява лукс и удобства на животното, обръщайки особено внимание руното му да е безупречно чисто и поддържано.

— Флоси, ангел мой — каза Денби и потърка възбудения си член отстрани по черната глава на своята любимка, — след ненавременната загуба на прекрасната ми съпруга ти ме спаси от един живот, изпълнен с пустота и отчаяние… О, Флоси, не се сърди, че споменавам моята божествена Лейди. Как ми се иска да можех да ви срещна. Щеше да е прекрасно. За жалост, това не може да стане и сме само двамата, прекрасна моя. Как само ме възбуждаш и изкушаваш! Аз съм омагьосан…

Лордът плъзна члена си в овцата.

— … каква наслада…

Мениджърът на тръста, Алън Суийт, от известно време имаше лоши предчувствия. Всеки миг очакваше някаква неприятна изненада. Суийт усети, че нещата няма да потръгнат на добре още при първата си среща с Джофри Клемънс, новият патолог. Клемънс пристигна в офиса, без да има предварителна уговорка, седна и хвърли напечатания си доклад пред него. След като остави време Суийт да му хвърли един бърз поглед, проговори с дълбок, строг глас.

— … и така, заключавам, че след като е било предадено на нас, тялото на Мистър Армитидж-Уелсби е било използвано по описания от мен начин, точно тук, в „Сейнт Хъбин“.

— Вижте, Мистър Клемънс… — каза Суийт, преглеждайки доклада — … ъ-ъ-ъ, Джофри… трябва да сме напълно сигурни.

— Напълно съм сигурен. Затова съм написал и доклада — отбеляза грубо Клемънс.

— Във всеки случай, трябва да се вземат предвид някои други фактори…

— Например?

— Ами, искам да кажа — започна Суийт, прибавяйки приятелско намигване, което веднага осъзна като лош ход, още преди брадатото лице на Клемънс да смръщи неодобрително вежди, — че Ник Армитидж-Уелсби е учил в английски частен пансион за момчета и е играл ръгби през цялото това време. Тези два факта са достатъчни, за да не му бъдат чужди, така да се каже, подобни удоволствия…