Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Ще получа своето удовлетворение-е-е-е!

Скоро след това той се настани до нея в каретата, леко задъхан.

— Съжалявам Лорейн, че се наложи да станете свидетел на строгостта на военната дисциплина по подобен начин. Беше ми болно да наложа такова наказание, но участта на старшия офицер невинаги е лека.

— Но Маркъс, нима това е обичаен начин за налагане на дисциплина в армията?

Маркъс повдигна вежда, обръщайки се към Лорейн.

— Има достатъчно различни начини, които биха могли да бъдат приложени, но счетох, че в случая тези ще бъдат най-ефикасни. Когато си натоварен с тежката отговорност да налагаш наказания на братята си по оръжие, особено важно е да не забравяш, че никога не трябва да пренебрегваш решаващата си роля за сплотяването на бойците, за създаването на колективен дух и подклаждането на любовта, да, на любовта към полка и другарите ти. Всичко това е абсолютно наложително за поддържането на строгия морал.

Това прозвуча доста неубедително за Лорейн, но развълнувана от красноречието и откровеността на Маркъс, тя каза:

— За жалост, подобно на всяка жена, съм много далеч от порядките в армията…

— Така и трябва да бъде — кимна Маркъс. — Но кажете, как е нашият общ приятел, Лорд Денби?

— О, Милорд е в такова окаяно състояние, Маркъс! Сърцето ми се къса! Ненаситната му жажда за вино и опиум, непристойната му връзка с тази овца… всичко така ужасно ме измъчва! След няколко дни той се връща в Уилтшър и отново ще посвети цялото си време на това изчадие адово!

— Трябва да заминем с него. Трябва да положим усилия и да сторим нещо, което да го върне на себе си. Шокът от внезапно сполетялото го нещастие е отслабил разсъдъка му и може би само нов шок би го извадил от това състояние. Трябва да го обмислим внимателно.

— Маркъс — започна Лорейн след удивително кратка пауза за подобен размисъл, — смятам, че се сещам за нещо…

Трупът бе измъкнат от горящия склад рано тази сутрин. След кратък оглед Глен гнусливо се отвърна. Макар и привикнал към гледката на мъртви тела, някои от които в ужасяващо състояние, той никога не бе виждал нещо подобно. В горната част на тялото плътта бе напълно овъглена, а лицето — неразпознаваемо. Глен почувства тежкото дишане на Фреди Роял зад гърба си, отбелязвайки злокобния факт, че задните части на нещастника са останали напълно недокоснати от огъня.

— Знач-и-и-и тоя е ан-а-а-лният каубой, а-а-а-а? — провлечено изрече Фреди.

— Ами, да, „Складът“ е бил гей-дискотека. Откаченякът бе разпознат от тъпкача си — кимна Глен към овъглената маса. — Разпозна го само по пръстена, нямаше друг начин.

Фреди набута показалеца си в сфинктера на трупа.

— Дааа, може би единственото нещо, което не е било унищожено… Не знам как е успял да направи разликата, но на мен повечето ми изглеждат еднакви. Сигурно е било истинска любов, а?

Глен поклати глава и посочи златната халка на един от овъглените пръсти.

— Другият пръстен, Фреди — натърти той.

— О! Сега разбирам какво имаш предвид! Прощавай, нали ме знаеш — засмя се Фреди.

На Глен му се повдигаше от лепкавата миризма на изгорено месо. Тя сякаш проникваше навсякъде. Постави още предпазен крем под ноздрите си.

След като свърши с тялото, Фреди наля доста по-летлива смазка в аналния отвор на трупа и я запали.

— Какво правиш? — изпищя Глен.

— Просто се опитвам да затрудня онова приятелче — патолога, като тръгне да търси още доказателства — усмихна се Фреди, а на Глен отново започна да му се повдига.

Страница 204

— Най-нежното и сочно агнешко, което съм опитвал от години — каза Денби и замръзна. Думата „агнешко“ отекна в главата му. Флоси. Той се вторачи в Харкорт, който пълнеше чашата си с вино.

— Великолепно месо — усмихна се Харкорт, — и както разбрах, вътрешно мариновано със соковете на изтънчен английски аристократ.

Денби стрелна с очи Маркъс Кокс. Не откри очаквания присмех по лицето на своя приятел, но забеляза старото изражение на съпричастие и съжаление. Нещо ужасно се беше случило. Харкорт далеч не излъчваше съчувствие. Рамената му заподскачаха и тлъстото му туловище се затресе от кикот.

— Вие… — подскочи Денби и избухна: — Да пукна дано… само, само ако нещо се е случило с моята Флоси… заклевам се във Всевишния…

Той се разрида и се понесе към кухнята. Мерна лицето на ужасената готвачка, Мисис Хърст и погледът му се втренчи в отрязаната глава на любимата му овца, Флоси, която лежеше на кухненската маса. Тя сякаш го гледаше с тъга и укор.