Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

След завръщането си Маркъс обаче изглеждаше съвсем друг човек. Войната беше взела своята дан от този блестящ и дързък хубавец, а освен всичко се бе прибрал вкъщи и с треска. За радост на Лорейн, той бе твърдо убеден, че болката на Лорд Денби може да се облекчи и без помощта на алкохола.

— Денби трябва да бъде измъкнат от Лондон — каза той на Лорейн. — Най-добре е всички да се пренесем в наследствения замък Торндайк Хол в Уилтшър. Лордът трябва да се откъсне от самия себе си и собствената си меланхолия, преди да е станало твърде късно.

— Да, и аз смятам, че известно време в Торндайк Хол ще повдигне духа му — съгласи се Лорейн.

Пърки остави ръкописа, за да си налее един голям скоч. Той кимаше одобрително, докато разлистваше следващите страници. Идеално. После изведнъж текстът се промени. Пърки не можеше да повярва на очите си.

Страница 72

В голямата конюшня, на няколко мили от Торндайк Хол по пътя към селото, бяха поставили превръзка през очите на тринадесетия Лорд на Денби. Ръцете му бяха вързани отзад. Надървеният му пенис се показваше през цепката на дългата бяла туника, с която бе облечен и която покриваше гърдите, корема и слабините му.

— Дайте ми задник! — избуча той пиянски и тълпата, събрала се наоколо, реагира с буйни възгласи.

— Търпение, Денби! Търпение, жребецо!

Лордът разпозна гласа на своя приятел Харкорт. Беше готов за подвизи, жаден да се докаже в този облог.

Срещу Денби се намираха три дървени платформи. На едната от тях беше завързано момиче с превръзка на устата, поставено на колене, така че задникът му да стои повдигнат във въздуха. На следващата платформа в същото положение беше завързано момче, а на третата — едра черноглава овца.

Система от лостове позволяваше платформите да се нагласят на необходимата височина. Харкорт бе дал указания на мъжете да поставят отворите на тримата на една и съща височина, за да посрещнат в идеална права линия твърдият член на Денби.

Харкорт прошепна в ухото му:

— Не забравяй, Денби — на момчето, момичето и овцата съвсем не им е чужда содомията.

— Много добре познавам подробностите около тримата, Лорд Харкорт. Или искате да се откажете от баса, стари приятелю? — присмя се Денби.

— Надявай се! Не съм си и помислял. Виж какво, Денби, аз съм напълно уверен, че си един стар чеп, неспособен, особено след толкова алкохол, да различи с какво го прави — каза убедено Харкорт.

Най-трудно се оказа да се усмири жената. Тя иначе бе много изпълнително слугинче, на което съвсем не бяха чужди ласките на повечето от присъстващите. Въпреки това тя започна да се паникьосва, чувствайки се напълно дезориентирана от лентата през очите й и множеството въжета, с които я бяха привързали.

— Шшшшт, малката ми — прошепна Харкорт и разтвори задника й, за да може членът на Денби да проникне безпрепятствено. Докато грубо мажеше ануса й с мазнина, вкарвайки вътре пръста си, той усети една нервна свитост, която никога не бе забелязвал у тази жена, когато лично го бе правил с нея. Със сигурност подобна реакция можеше да се очаква и от овцата, и от момчето. Така състезанието щеше да е съвсем честно.

Харланд почувства облекчение, когато пенисът на Денби поникна вътре с незначителна съпротива. Беше доволен, че е избрал точно тази селянка, която от осемгодишна бе свикнала да й го вкарват анално.

— Мммм — усмихна се Денби, продължавайки да го плъзга навътре. После направи няколко бесни движения напред-назад и го извади все още твърд и без да изхвърля семето си.

Харкорт застана зад момчето, разтвори задника му и постави смазката много по-внимателно, отколкото на момичето. Момчето му беше стар любимец и познавайки грубите сексуални навици на Лорда, той се безпокоеше, да не би да го извади от строя за дълго. Насочван от слугите, омазаният с лайна и кръв чеп на Денби проникна в следващата си мишена.

— По дяволите… — изпръхтя той, докато момчето стенеше под маската си. То също, подобно на жената, още в ранна детска възраст бе подложено на редовни анални грижи от страна на господаря си.

— Следващият! — изръмжа Денби, изтегляйки инструмента си под окуражителните възгласи на тълпата.

— Залагам за моя приятел, Лорд Денби — заяви Маркъс Кокс и сред подвикванията на превъзбудената тълпа постави своят залог в ръката на арбитъра.

С изражение на лека погнуса, Харкорт разкрачи животното и двама прислужници задържаха поотделно всеки от задните му крака. Той внимателно огледа бръснатия участък около аналния отвор на овцата. После нареди на трети слуга да я намаже отвътре.