Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Достатъчно, Харкорт — усмихна се Лейди Хънтингтън и отмести встрани добродушния лорд, за да слезе по мраморното стълбище. Съпругът й я наблюдаваше с безгранично одобрение под очарованите погледи на гостите.

Лорейн забеляза израза по лицето на Лорд Денби и развълнувано се обърна към него:

— Милорд, моля се на Бога някой ден и аз да имам подобно излъчване като на неподражаемата ви, ослепителна съпруга, Лейди Хънтингдън. Само каква стойка, каква грация притежава тази ваша лъчезарна и благородна спътница, каква само…

Думите на Лорейн секнаха, когато Лейди Хънтингдън настъпи полите си, спъна се в тях и се прекатури надолу по мраморното стълбище. Шокирани, гостите наблюдаваха всичко това в пълно мълчание. Никой от тях не бе достатъчно близо, за да я прихване, а самата тя не можеше да се спре и сякаш цяла вечност продължи да се търкаля все по-надолу и надолу, набирайки плашещо ускорение. Най-сетне стигна до края на стълбището и се строполи като неподвижна купчина.

Лорд Денби се озова пръв при съпругата си. Той повдигна златистата й разрошена глава към себе си. Сълзи напираха в очите му, а кръвта се стичаше на мраморния под между пръстите му. Денби вдигна поглед към небето, някъде отвъд отрупания с орнаменти таван на залата. Той осъзна, че най-нелеп и непредвидим случай бе отнел всичко, което обичаше на този свят.

— Няма Бог — каза, снижавайки глас той и после още по-притихнал добави. — Няма.

Ребека си помисли, че получава нов удар. Сърцето й пареше от болка, докато разлистваше страниците на списанието. В него бяха снимани две млади жени в различни пози. Едната от тях, което напълно отговаряше на заглавието „Здрав феминистки юмрук за любов“, беше напъхала свития си юмрук във вагината на другата.

Мислите й се пренесоха към миналия петък, денят, в който нейният свят се беше срутил. Случилото се бе по-лошо и от удара — беше по-непредвидимо, по-втрещяващо и по-гадно. Обезобразяването и безпомощността, причинени от болестта, изглеждаха невинни в сравнение с унижението, което преживя в този момент. Миналият петък, след изписването си от болница, отиде на пазар. Тя излезе от „Хародс“ с нов, екстравагантен тоалет, една мярка по-малък от номера, който носеше преди. На път за вкъщи мерна от прозореца на таксито Пърки сред тарапаната по Кенсингтън Стрийт. Тя накара таксито да намали и да кара след него, решавайки, че би било забавно да проследи своя възлюблен Пъркс.

Въодушевлението й започна да помръква, след като го видя да изчезва в някакъв малък апартамент. Сърцето на Ребека се сви при мисълта за друга жена. Върна се вкъщи като буреносен облак и започна да се бори с неудържимото желание да се натъпче с храна, докато не й се пръсне стомахът. После този импулс премина и дори насила да й сложеха нещо в устата, тя нямаше да го изяде. Всичко, което искаше, бе да знае.

След този случай тя проследи Пърки още много пъти, но той винаги влизаше през онази врата сам. Ребека прекара дълги часове в наблюдение дали някой влиза или излиза. Мястото изглеждаше необитаемо. Най-сетне се реши и позвъни на вратата. Никой не отговори. Повтори това много пъти, но очевидно вътре нямаше никой. Тя се довери на Лорейн, която по нейна молба бе наминала на чай. Всъщност, Лорейн беше тази, която я посъветва да прерови джобовете му за ключ. Така Ребека намери ключа и направи копие. Когато влезе в квартирата сама откри, че става дума за малко ателие. Вътре имаше библиотека с порнография — списания и видеокасети, но най-ужасното беше една видеокамера на триножник над легло, което заедно с телевизора и рафтовете със списанията и касетите изчерпваше интериора.

Сега седеше там сама и разглеждаше „Здрав феминистки юмрук за любов“. Не можеше да се престраши да пусне някоя видео касета, особено от аматьорските. На всяка от тях имаше залепен надпис с името на различна жена. Това бяха имена на курви, горчиво си помисли тя — Кенди, Джейн, Синди и така нататък. Тя прокара отново ръка по лицето си. Не я болеше, но беше цялото мокро. Тя изтърва на пода броя от „Здрав феминистки юмрук за любов“.

Нещо й подсказа да започне да прави дихателни упражнения. Започна с тежки, дълбоки и мъчителни вдишвания, накъсани от ридания, но постепенно успя да хване някакъв ритъм. После каза високо и студено:

— Свиня!

Странно, ледено спокойствие я завладя и тя продължи щателния си оглед на квартирата. Тогава откри и най-зловещата находка. Беше голяма папка, пълна с различни финансови документи, касови бележки и фактури. Ребека усети как цялата се разтреперва. Имаше нужда от някого. Единственият човек, за когото се сещаше, беше Лорейн. Тя набра номера и нейната бивша млада сестра, а сега и приятелка, вдигна отсреща.