Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Лорейн разбираше, че въпреки дразнещите си навици и жалката си неадекватност, Ребека всъщност бе добър, сърдечен и открит човек.

— Добре, обещавам — каза тя на пациентката си.

— Великолепно! Разбираш ли, Фреди, Лорейн ме вдъхнови да пиша отново. Смятам да я използвам за прототип на своя героиня. Дори ще запазя името й — Лорейн. Героинята щеше да се казва Агнес, но струва ми се, че е напълно достатъчно името да звучи френски и нищо повече. Тъкмо си мислех, че Флора би могла да има един френски любовник, преди да срещне своя пастор. Добрият стар алианс, така да се каже. Божичко, отново съм пълна с всякакви идеи. Определено тази книга ще посветя на теб, скъпа моя сестричке, Лорейн!

Лорейн почувства как я стяга отвътре.

— Ще бъде ч-у-у-у-десно — каза Фреди, изгаряйки от нетърпение да слезе в моргата. — Но се нал-а-а-га да потеглям. А-а-нгел мой, кажи ми само какво й е на о-о-онази жена в съседната-а стая?

— О, много е болна. Едва ли ще изкара и няколко дни — въздъхна Ребека.

— Уж-а-а-сно — отвърна Фреди, опитвайки се да сдържи широката си усмивка на радостно очакване. Беше плътна, масивна жена. В такова тяло, Фреди с радост можеше да се потопи изцяло. Всичката тази огромна плът.

— Ще бъде като да изкачиш Е-е-е-верест — каза си под сурдинка, щастливо замислен той.

Страница 47

Чак към края на март Лорейн и Мис Мей потеглиха, за да осъществят дългото си пътуване до Лондон. Младото момиче, родено край шотландските граници не бе стигало през живота си по-далеч от Единбург и попиваше с поглед всяка гледка по пътя. В началото на пътуването Лорейн бе силно развълнувана. Това се дължеше най-вече на малкото съкровище в размер от шестдесет лири, с което баща й, пословичният със скромния си живот пастор, я бе изненадал точно преди да потеглят.

Пътуваха с една стара карета, дърпана от две яки животни. Кочияш бе Тем Крайг, един мъж от Селкирк, който много пъти преди това бе минавал по този маршрут. За човек, свикнал със скоростта на пощенските впрягове, подобно пътуване беше твърде отегчително. Скърцащата карета, теглена само от два коня, понякога се движеше непоносимо бавно. Така че, макар за Лорейн това да бе върховно приключение, спътничката й, Мис Мей изпитваше неописуема досада. Единственото предимство бе пълното спокойствие.

Все пак, пътят предлагаше чудесни места за освежаване и отмора, а и стаите за спане в пощенските станции бяха на прилично ниво, Лорейн се зарадва особено на тридневната почивка, която направиха в Йорк. Тя продължи толкова дълго по съвета на Тем Крайг, който бе забелязал прекомерна умора у един от конете. Напълно очарована от града, Лорейн се примоли да останат поне още един ден, но намръщеният кочияш докладва, че конете са вече напълно възстановени и както винаги, последната дума имаше Мис Мей.

— Поела съм ангажимента да ви заведа у Лейди Хънтингдън, моето момиче. Тъй като времето за път не бе взето предвид, най-лекомислено от моя страна би било да позволявам дълги почивки при всяко срещнато интересно място! От мотаене няма никаква полза.

С това всичко приключи и те потеглиха.

По пътя до Грантъм не се случи нищо особено. През по-голямата част от деня валеше силен дъжд. Преминаха покрай пустошта на Конърби. Цял Линкълншир бе прогизнал от влага. Изведнъж, сякаш от нищото, изникна един пощенски впряг с четирима пътници. Те префучаха покрай тях толкова шеметно, че кротките животни, теглещи каретата, се стреснаха и отбиха от пътя. Каретата се наклони и Мис Мей удари главата си.

— Какво…

— Мис Мей — протегна Лорейн ръка, — добре ли сте?

— Да, да, да, моето момиче… помислих, че ще се преобърнем… какво се случи, за Бога?

Лорейн се показа през прозореца и видя Тем Крайг да размахва юмрук и да ругае на груб шотландски, нещо, което досега не бе й се случвало да чуе.

— Ах, негодници такива! Шъ ви претрепя, безполезни английски твари!

— Мистър Крайг! — избумтя гласът на Мис Мей.

— Шъ ма простите, господарке, но направо съм бесен от безотговорността на господата в пощенската карета. Офицери, при това. Може да са офицери, но залагам главата си, че не са никакви джентълмени.

— Може би са бързали със спешна пощенска пратка — каза Мис Мей. — Ние също би трябвало да побързаме.

— Съжалявам, мадам, но единият от конете окуця. Трябва да го сменим в Грантъм и бих казал, че това ще отнеме време.

— Чудесно — въздъхна Мис Мей. — О, Лорейн, направо не мога да издържам вече на това пътуване!