Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Общ вик се изтръгна от тълпата, когато музиката пропадна от височината на кресчендото и преминавайки през различен ритъм се насочи към следващото. Двете грохнаха в прегръдка. В този момент Глен осъзна, че има нещо странно в поведението им. Лорейн и Ивон се целуваха, но след малко Ивон започна да се дърпа и опита да се измъкне. Толкова, толкова бавно под мигащия блиц. После рязко се откъсна, сякаш премина границата на емоционалната си еластичност. Блицът не можа да прикрие как тя се откопчи бясно от прегръдката, която допреди малко изглеждаше като пълно сливане. Лорейн изгледа вцепенената от притеснение Ивон с рязък, странно презрителен поглед и после сякаш престана да я забелязва.

Ивон се отправи от дансинга към бара. Глен я проследи и после се загледа в Лорейн. Лорейн. Ивон. Той тръгна след Ивон. Тя застана на бара и си поръча минерална вода. Тази вечер, вечерта, в която животът му се промени, той докосна рамото й.

— Ивон, нали?

— Даа… — каза бавно тя и добави — ти пък си Глен, нали? От болницата.

— Да — усмихна се Глен. Тя беше красива. Тя — Ивон. Ивон, жената, която бе търсил. Ивон, Ивон, Ивон.

— Не знаех, че си падаш по такава музика — усмихна се тя.

Белите й едри зъби, сякаш се впиха в гръдния му кош и отхапаха част от сърцето му. Толкова хубава, помисли Глен. Жена, за която си заслужава да умреш.

— О, да — каза Глен — Наистина.

— Върви ли купонът? — попита тя. Зашеметяващ мъж, помисли си Ивон. Страхотно тяло. Наблюдавал ме е от сума си време, последвал ме е.

— Много силно, а ти как я караш?

— Набирам скорост — усмихна се тя.

Това бе нощта, в която животът на Ивон също се промени.

Лорейн мереше температурата на Ребека, когато пристигна видният гост на Нейно Превъзходителство Болницата.

— А-а-нгел мой! — издекламира Фреди. — Гледай к-а-а-аква стана! Още вчера трябваше да мина да те в-и-и-дя, но това събрание за набиране на средства се проточи толкова д-ъ-ъ-лго. — К-а-а-а-к си?

— Мъмммм — започна Ребека и Лорейн извади термометъра от устата й с трепереща, нестабилна ръка.

— Фреди! Скъпи! — Ребека простря ръце и театрално прегърна Фреди.

— Какво да я правиш, Р-е-е-бека си е Р-е-е-бека — насили се да се усмихне Лорейн. Беше ужасно посърнала. Ивон се пазеше от нея. Заради нея нещата изглеждаха толкова глупаво, извън всякакъв контрол. Не, не, сама си бе виновна. Лорейн спря този психически тормоз над себе си, преди да набере скорост. Сега не беше момента.

— Благодаря ти, скъпа моя Лорейн… познавате ли се с Фреди?

— Не… — каза Лорейн. Тя се доближи, за да се здрависа с него. Фреди стисна сладострастно ръката й и я целуна по бузата. Лорейн примигна, усещайки студената мокрота на мазната слюнка, която Фреди остави по лицето и.

— Чувал съм мн-о-о-о го за теб и за това как чуд-е-е-сно се грижиш за А-а-нгелчето ни — усмихна се Фреди.

Лорейн повдигна рамене.

— О, Фреди, Лорейн е толкова мила, нали скъпа?

— Е, чак толкова. Все пак, това ми е работата.

— Но ти го правиш с такъв стил, такъв такт. Фреди, твърдо настоявам да използваш значимото си влияние и да подпомогнеш служебния напредък на момичето в тази здравна институция.

— Струва ми се, че преувелич-а-а-ваш влиянието на едно просто ф-е-е-рмерско момче от Съмърсет, Ангел мой, но абсол-ю-ю-тно се ангажирам, н-я-я-коя добра дума да дост-и-и-гне до уш-и-ите на подход-я-ящите хора, ако мога т-а-ака да се изразя.

— О, задължително, Фреди. Благодарение на сестра Лорейн ме изписват следващата седмица. Успях да сваля повече от шест килограма. О, Фреди, скъпи, толкова се бях отпуснала напоследък. Трябва да ми обещаеш, че ако напълнея, веднага ще ми кажеш и няма да ми угаждаш. Моля те, скъпи, кажи, че ще го правиш!

— К-а-а-кто кажеш, А-а-нгел мой! То-о-ва, че ще те изписват, е страхотно — усмихна се Фреди.

— Да, и Лорейн ще идва да ме вижда, ще наминава на гости, нали Лорейн?

— Ъ, ами… — смотолеви Лорейн. Това бе последното нещо, което искаше в момента. Краката я боляха и болката щеше да се засили още преди края на смяната. Очите й бяха изморени. Тя погледна леглата, които трябваше да оправя и така й се прииска да полегне на някое от тях.

— О, моля те, обещай ми — нацупи се Ребека.

Ребека караше Лорейн да се чувства особено. Част от нея презираше покровителственото й, глупашко държание. Част от нея искаше да разтърси глупавата, шишкава, наивна и разглезена женица. Да й каже, че е била пълна глупачка, че трябва да се стегне и да излезе от детинския свят на фантазиите си. Въпреки това, друга част от Лорейн съжаляваше Ребека, искаше й се да я защити.