Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Маркъс Кокс. Много мил кавалер, един от най-търсените ергени в Лондон, но неописуем женкар. Скъпо дете, много хора в този град не са това, което изглеждат и трябва да си особено внимателна с тях. Макар че моите приятелки, скъпата ти майка и Аманда, вероятно вече са те предупредили. За жалост, много младежи биха дали мило и драго, само и само да похитят честа на някоя девойка. Когато на мъжете, дори на хора с произхода на Маркъс Кокс, им предстои да заминат на фронта, известно безразсъдство се промъква в тона и поведението им. Тъжната истина е, че немалко от тях не се завръщат — едно обстоятелство, което те сякаш отказват да забележат.

— Толкова добре познавате светския живот… — каза Лорейн.

— Да, и следователно е мой дълг да ти предам малко от собствения си опит и мъдрост, които съм имала щастието да придобия, моя скъпа Лорейн. Но да се захващаме за работа. За жалост, налага се да се заемем с най-неотложната и тежка задача — да решим какво ще облечем за бала утре вечер.

На следващата вечер, под вещото ръководство на Лейди Хънтингдън, Лорейн вече беше напълно подготвена за бала. Още преди да се погледне в огледалото, младата шотландка беше сигурна в успеха на това начинание. Тя забеляза в очите на домакинята си такова очевидно одобрение, че огледалото изглеждаше напълно излишно Лорейн изглеждаше неподражаемо и веднага привличаше вниманието с червената си рокля от индийска коприна.

— Изглеждаш прекрасно, мила моя! Просто божествено! — с топло възхищение каза Лейди Хънтингдън.

Лорейн се доближи до огледалото и се загледа в собственото си отражение.

— Не може да бъде! Та това не съм аз! Не съм, със сигурност!

— Да, но е точно така, скъпа. Колко много приличаш на скъпата си майка…

Нетърпеливи да завържат познанство с нея, един подир друг снажни офицери не преставаха да канят Лорейн. Валсът сякаш бе най-прекрасния танц на света и тя направо се разтапяше в звуците и движението.

След като танцува с един особено снажен офицер, Лейди Хънтингдън и Лорд Денби я издърпаха встрани.

— Скъпата ми Лорейн, толкова се гордеем с теб! Така ми се иска прекрасната ти майка да можеше да те види — каза в ухото й с одобрение господарката на дома.

Мислите на Лорейн се отправиха с любов към дома на пастора, там някъде до шотландската граница. Замисли се и за жертвите, които бяха направили за нея родителите и благодарение на тях мечтите й се бяха превърнали в реалност.

— Да, прекрасна моя, вашето представяне в обществото надмина всичките ми очаквания! Няма офицер от моето поделение, който да не е очарован от вас! — отбеляза бодро Лорд Денби.

— За жалост, постоянно съм в сянката на прекрасната ви съпруга, милорд — усмихна се Лорейн на Денби. Всички присъстващи много добре разбираха, че думите на младата дебютантка просто казват истината, а не са продиктувани от лицемерно ласкателство или показна благодарност към домакинята.

— Ха! Твърде много ме ласкаеш! Всички гледат теб, скъпа моя. Ти също се оглеждай, изчаквай и загърби всяка припряност. Идеалният мъж ще се появи и ти сама ще го усетиш — каза Лейди Хънтингтън и се усмихна на съпруга си, които притисна нежно ръката й.

Това развълнува Лорейн. Тя почувства, че иска да посвети един танц на най-красивия мъж в залата.

— Бихте ли танцували с мен, милорд — помоли тя Денби.

— Как е възможно да си го помислиш! — избухна Денби във фалшив гняв.

— Никога няма да успееш да го примамиш на валс, дете мое. Негово превъзходителство е жесток противник на навлизането на подобна музика в тази страна.

— Тук трябва да се съглася с принципите на Лорд Денби — рязко изрази мнение присъединилият се към тях Лорд Харкорт. — Внасянето на подобна декадентска музика и танци е коварно скроен вражески план срещу отечеството.

Лорейн бе ужасена, че мъдър мъж като Лорд Харкорт може да приема по подобен начин тази прекрасна музика.

— Защо мислите така, милорд? — попита тя.

Харкорт направи стъпка назад, заби брадичка в гърдите си и бурно реагира, несвикнал да бъде предизвикван така от някоя млада дама:

— Как защо! Подобна непристойна близост на господата до дамите е най-скандалното и недостойно нещо. Това може да бъде единствено стратегия на враговете ни, която цели да отслаби волята на британския офицер чрез подкопаване на моралните му устои и водеща до падението му в бездната на плътските удоволствия! Тази гнусотия се разпространява неконтролируемо подобно на вирус сред доброто общество. Направо ме е страх да си помисля за пагубните последствия, които очакват бойците, отдали се на подобни развлечения!