Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Поради контузията на единия кон, каретата пристигна в Грантъм доста по-късно от очакваното. В „Блу Ин“ нямаше свободни места и им се наложи да се примирят с по-неизискан подслон. Когато спряха, Тем, кочияшът, започна да ругае. Той видя четиримата офицери, които ги бяха задминали с пощенския впряг и бяха причинили злополуката. Те преминаха край старата карета, явно на път за кръчмата.

Един от тях, тъмен, красив мъж с арогантна извивка на устните, изгледа Лорейн, повдигайки вежда. Младата дама сведе поглед и се изчерви. Мис Мей забеляза погледа на офицера и сама се поздрави, наблюдавайки реакцията на Лорейн.

Почивката в Грантъм продължи цели два дни. Остатъкът от пътя до Лондон премина спокойно и те пристигнаха благополучно в просторния градски дом на Лорд Денби и Лейди Хънтингдън — Редкъмби Хаус на улица „Кенсингтън“.

Лорейн беше завладяна от Лондон Мащабите на града надминаваха всичко, което можеше да си представи. Лейди Хънтингдън, невероятно привлекателна жена, наглед доста по-млада от тридесет и шестте си години (Флора, майката на Лорейн, беше на същата възраст), се оказа невероятно гостоприемна домакиня. Лорейн разчиташе много и на Мис Мей. Лейди Хънтингдън се обръщаше към нея с малкото й име — Аманда. Учителката не сваляше зоркия си поглед от Лорейн и внимателно следеше приобщаването и към обществото. Лорд Денби беше блестящ, красив мъж. Двамата със съпругата му бяха изпълнени с жизненост и веселие.

Вечерите в Редкъмби Хаус бяха изключително събитие, дори в случаите, когато нямаше много гости.

— Не е ли прекрасно? — каза Лорейн на Мис Мей, която както винаги бе до рамото на шотландската хубавица.

— Твърде скромно, бих казала. Чакай само да видиш Ню Торндайк Хол, моето момиче — усмихна се тя. Това бе провинциалното имение на семейството в Уилтшър и Лорейн изгаряше от нетърпение да го посети.

На една от камерните вечери в Редкъмби Хаус, вниманието на Лорейн бе привлечено от флиртуващия поглед на млад, красив мъж. Той й изглеждаше странно познат и тя си помисли, че вероятно го е виждала на някоя от другите вечери. Този мъж, блестящ с непостоянната екстравагантност на модните прищевки, вторачи присмехулния си поглед в своя домакин и приятел Лорд Денби и с театрален, настоятелен той попита:

— Каква стана тя, Денби, стари измамнико! Обеща ми страхотно прекарване и лов с кучета в Уилтшър за уикенда, а вместо това, осмелявам се да попитам, какво забавление си мислиш, че ми предлагаш тази вечер?

Младокът се усмихна на Лорейн и тя моментално си припомни къде го беше виждала. Той бе един от офицерите, които възпрепятстваха пътуването им до Лондон. Точно този, който й бе намигнал.

— Готвачката ни — каза Денби доста притеснено, — е считана за примадона в своята област…

— Виж — прекъсна го младият мъж самоуверено и хвърли нов флиртуващ поглед към Лорейн. Тя усети как се изчервява както при предишната им среща. — Не се надявай, че ще можеш да ме залъжеш с някаква готвачка! Пристигнах тук с очакването за небивали оргии и забавления! — прогърмя той басово.

Лорд Харкорт, който бе седнал наблизо, за малко да изплюе виното си. Той поклати раздразнено глава.

— Мили Маркъс! Толкова сте скандален! — усмихна се мило Лейди Хънтингдън.

— Скъпа моя Лейди — отсече Лорд Харкорт, — искам да ви кажа, че едва ли сте по-добра от този нагъл младок, щом така насърчавате инфантилните му, аморални брътвежи.

— За жалост, това са последиците от влиянието на Лорд Байрон и привържениците му върху обществото — каза Денби с леко подигравателна усмивка.

— Точно така. Проклетият поет вдигна такава пушилка около себе си! — възкликна Харкорт.

— Просто исках да кажа — включи се младият мъж, — че ми е необходима най-активна почивка, тъй като в края на месеца ще се наложи да се срещам пак с любимия си Наполеон на бойното поле.

— Не се и надявай на подобна отмора под моя покрив, Маркъс! — изръмжа Денби.

— Маркъс, охладете малко своят огнен темперамент, защото думите ви са доста скандални! Позабавлявайте ни с военни истории — примоли се мило Лейди Хънтингдън на своя вироглав млад гостенин.

— Както пожелаете, скъпа моя Лейди — усмихна се младият мъж, усмирен и приласкан от мекия глас и приятната, класическа хубост на своята домакиня. През останалата част от вечерта той не наруши даденото обещание и очарова всички присъстващи с хумора и остроумните си разкази за своята военна служба.

— Кой беше този мъж? — развълнувано попита Лорейн своята домакиня Лейди Хънтингдън, след като гостите си отидоха.