Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— О, Пъркс… Сега не ми е до любовни истории. Погледни ме. В такова кошмарно състояние съм. Как бих могла дори да си помисля за романтични истории?

Пърки почувства как сърцето му натежава като камък.

— Глупости. Ти все още си най-прекрасната жена на света — успя да произнесе той през стиснати зъби.

— О, скъпи Пърки… — започна тя, но бе прекъсната от сестрата, която набута термометъра в устата й. Пърки гледаше със студенина на всичко, което става, докато лицето му, това смехотворно построение се разля в блага усмивка. Лицемерието му идеше отвътре. Въпреки това, досадният проблем си оставаше — без новия розов роман с Мис Мей, Джайлс от издателството нямаше да кихне сто и осемдесетте хиляди лири аванс за следваща книга. Още по-лошо, щеше да ги осъди да върнат и предишните деветдесет бона за тази. Същите деветдесет хиляди лири, които сега бяха притежание на бюрата за конни надбягвания, на куп кръчми, ресторанти и проститутки.

Ребека ставаше все по-голяма, не само в буквалния смисъл, но и като писател. Дейли Мейл я определяше като „най-значимата жива авторка на любовни романи“. „Стандард“ я нарече „романтичната британска принцеса“. Следващата книга се очакваше да стигне още по-високо в класациите. Пъркс се нуждаеше от този ръкопис, нещо, което да последва „Ясмин отива в Йеовил“, „Пацла отива в Портсмут“, „Люси отива в Ливърпул“ и „Нора отива в Норвуич“.

— Възнамерявам да прочета книгите ви, Мисис Наваро. Моята приятелка е голям ваш почитател. Съвсем наскоро дочете „Ясмин отива в Йеовил“ — обясни Лорейн и извади термометъра от устата на Ребека.

— Много хубаво! Пъркс, бъди любезен и не забравяй да донесеш малко книги за сестричката… и о, сестричке, много те моля, ама наистина, моля те, наричай ме Ребека. Аз разбира се, ще продължа да те наричам „сестричке“, защото вече свикнах, макар Лорейн да е такова прекрасно име. Ти ми приличаш на някоя френска контеса… знаеш ли, всъщност, мисля си, че си точно копие на портрета на Лейди Керълайн Лемб, който видях някога. Портретът бе по-скоро комплимент за нея, защото тя никога не е била така красива като теб, скъпа. Но така или иначе, тя беше точно героиня за мен — прекрасна романтична натура, готова да рискува скандал в обществото заради любовта си, подобно на всички велики жени в историята. Ти би ли рискувала да се опълчиш срещу общественото мнение заради любовта си, а скъпа сестричке?

„Господи опази, свинята пак започна със старото квичене“ — помисли си Пъркс.

— Нямам представа — повдигна рамене Лорейн.

— О сигурна съм, че би го направила. В теб има нещо от онзи див, непокорен дух. Как мислиш, ПЪРКС?

Пърки почувства как кръвното му се вдига и по устните му се образуват малки кристалчета сол. Тази униформа… тези копчета… да ги разкопчаваш едно по едно… Той се насили да докара безлична усмивка.

— Да, сестричке — продължи Ребека. — Виждам те като компаньонка на Лейди Керълайн Лемб, на някой от онези пищни предвикториански балове, преследвана от тълпа кавалери, които искат да танцуват валс с теб… танцуваш ли валс, сестричке?

— Не, всъщност си падам по хаус музиката, по-специално по джънгъл и тем подобни. Нямам нищо против транса, геридж, техно и другите, но ме вълнува хауса, разбирате нали?

— Искаш ли да се научиш да танцуваш валс?

— Всъщност, не държа особено. Повече си падам по хауса. Джънгъл най-вече. Голди ми е голям любимец.

— О не трябва така, сестричке, наистина би било чудесно, ако се научиш — подутото лице на Ребека бе смръщено от решителност.

Лорейн леко се смущаваше от погледа на Пърки, който се плъзгаше по нея. В тази униформа се чувстваше странно незащитена, напълно изложена на оглед като някакъв екзотичен предмет. Сестра Пател скоро щеше да пристигне и я очакваха неприятности, ако не се размърда.

— От кое място в прекрасната Шотландия идваш, моето момиче? — усмихна се Пъркс.

— Ливингстън — отговори кратко Лорейн.

— Ливингстън — повтори Ребека. — Звучи прекрасно. Ще ходиш ли натам скоро?

— Да, ще се видя с майка и така нататък.

„Да“, помисли Пъркс, „има нещо в това шотландче“.

Нейното влияние се простираше не само върху хормоните на Пъркс. Тя помагаше и на Ребека. Момичето сякаш я възпламеняваше, връщаше я към живота. Когато Лорейн напусна стаята, жена му отново отпочна старата, безкрайна песен на самосъжалително хленчене.

Крайно време бе и той да се спасява.

Преди да пристигне през късния следобед в болницата „Сейнт Хъбин“, според собствените си разбирания Фреди Роял бе изкарал един тежък ден. Цялата му сутрин бе посветена на заснемането на поредния епизод „От Фреди с любов“ Младото момче, което Фред бе избрал да имитира плуване с делфините в „Моъркеймбър Марийнленд“, докато дядо му и баба му се връщат към моменти от медения си месец, се гънеше на сухо по корем, влагайки цялото си старание. Това толкова възбуди и развълнува Фреди, че трябваше да повтарят сцената няколко пъти.