Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

— Каква невероятна вечерна рокля! Виж я, Маргарет — възкликна развълнувано тя, пресягайки се с разтворената страница пред погледа на по-малката си с една година сестра, която безцелно побутваше оскъдните въглени в камината — сатенено горнище закопчаващо се отпред с диаманти.

Маргарет скочи права и се опита да измъкне списанието от ръцете на сестра си. Агнес се вкопчи по-здраво в страниците и едновременно с това сърцето и прескочи от страх да не скъса нещо. Въпреки това тя се засмя и каза с безупречно добронамерения си, снизходителен тон:

— Но сестричке твърде си млада, за да обръщаш внимание на подобни неща!

— Хайде, хайде, дай ми го! — жално се примоли Маргарет, докато и нейната ръка отпускаше списанието.

Безгрижно заиграни, момичетата не забелязаха появата на новата си учителка. Слабата, с вид на стара мома англичанка сви устни и високо зацъка с език:

— Явно подобно поведение е трябвало да очаквам от дъщерите на най-добрата си приятелка, Флора Бийти! Трябва много да внимавам, да не ви изпускам от очи за в бъдеще!

Момичетата изглеждаха смутени, но Агнес делови игривата нотка в строгия тон на учителката.

— Но мадам, нали за да се представим достойно в лондонското общество, трябва да обръщаме внимание и на облеклото си!

Жената я изгледа:

— Образованието, общата култура и познаването на етикета са по-важни качества за една млада лейди при представянето й в цивилизованото общество, отколкото качеството на дрехите и бижутата, които носи. Представяте ли си само неудобството, което би изпитала вашата скъпа майка, да не говорим за строгия ви баща, ако изпаднете в неловко положение на някой от лондонските балове? Оставете грижата за гардероба в по-опитните ръце на родителите си и насочете вниманието си към по-наложителни задачи!

— Да, Мис Мей — отвърна Агнес.

Момичето е буйна вода, помисли си Мис Мей. Точно такава беше и майка й, старата приятелка на учителката от преди много години, всъщност от времето, когато Аманда Мей и Флора Къркланд бяха представени заедно на лондонското общество.

Пърки захвърли ръкописа обратно на масичката за кафе.

— Пълни дивотии — каза гласно той. — Направо зашеметяващо добре, по дяволите! Кучката му с кучка е в чудесна форма!

По пътя към розовите храсти той доволно потриваше ръце. Изведнъж го завладя безпокойство. Върна се тичешком в парника и взе отново ръкописа. Прелисти го, достигайки до последните страници. Завършваше на страница четиридесет и втора и някъде от двадесет и шеста нататък представляваше серия от кратки изречения и разпилени по полетата забележки, изписани с неуверена ръка. Ръкописът далеч не беше завършен.

Да се надяваме, че старото момиче ще се оправи, помисли си Пърки. Почувства неудържимо желание да бъде до съпругата си.

Лорейн и Ивон се подготвяха да тръгват към отделението. След края на смените си имаха намерение да си купят някоя и друга дреха, защото вечерта бяха замислили да купонясат в един джънгъл клуб, където Голди щеше да бъде хитът на партито. Лорейн беше леко обезпокоена като забеляза, че Ивон все още е потънала в книгата си. Всъщност, какво й пука — нали сестра Пател не й беше на главата.

Тъкмо тръгна да дава зор на приятелката си, когато в очите й се наби името на авторката. Тя огледа книгата и снимката на зашеметяващата жена, украсяваща задната корица. Очевидно снимката беше много стара и ако не беше името, нямаше да разпознае Ребека Наваро.

— По дяволите! — ококори очи Лорейн. — Знаеш ли какво има на корицата на книгата ти?

— Кво? — Ивон огледа лъскавата, релефна корица. Отпред, в мечтателна поза, изпъкваше млада жена с корсет.

— Знаеш ли кой я е написал? Тази отзад коя е?

— Ребека Наваро? — попита Ивон, обръщайки книгата.

— Беше приета при Дийн, Шесто отделение. Миналата нощ. Получила удар!

— Стига бе! Как изглежда?

— Как да ти кажа… ами, доста си прилича, все пак! Струва ми се нещо чалната, но си е нормално, все пак е преживяла удар, нали?

— Така е — подсмихна се Ивон. — Нали ще я преслушаш за някоя безплатна книжка?

— Да, нямаш проблеми — каза Лорейн. — Ако знаеш какъв е плондер само. От това е получила и удара. Същинско прасе!

— Представи си какво е да изглеждаш така и да се държиш естествено!

— Вярно, ама дай да вдигаме гълъбите, а? — каза Лорейн и погледна часовника си.

— Ъхъ… — съгласи се Ивон, подгъна страницата и се надигна да се приготви.