Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Ребека плачеше. Точно както всеки ден от тази седмица, когато той идваше да я види. От това му се стъжняваше. Плачеше ли Ребека, значи бе изпаднала в депресия. Изпаднеше ли в депресия, преставаше да пише, просто не можеше да пише. Когато не пишеше… ами, просто Ребека беше оставила деловата страна на нещата в ръцете на Пърки. Той пък от своя страна винаги представяше финансовото им състояние в много по-розови краски, отколкото всъщност беше. Той имаше своите нужди. Нужди, които самовлюбената и егоистична стара крава никога нямаше да схване.

Цялата им връзка се крепеше на това Пърки да ласкае постоянно нейното его, подчинявайки всичките си нужди на безкрайната й суетност. Поне такова щеше да бъде положението, ако не бе измислил начин да живее свой, отделен личен живот. Според него, бе задължително да получи някаква компенсация. По природа Пърки беше мъж със скъпоструващи вкусове, не по-малко екстравагантен от проклетите й героини.

Той я преценяваше с клиничен поглед, наслаждавайки се на степента на пораженията. Не ставаше дума за нещо, което медиците биха определили като масиран удар. Ребека не бе загубила способността си да говори (лошо, помисли си Пърки) и лекарите го бяха уверили, че ударът не е увредил основни жизнени функции (добре, прецени той). Но така или иначе, гледката го отвращаваше.

Едната страна на лицето и приличаше на пластмаса, забравена по погрешка до огъня. Опита се да скрие всички огледала от напълно обсебената от себе си кучка, но това се оказа невъзможно. Тя не преставаше да настоява, докато някой не й се бе навил на акъла.

— О, Пърки, изглеждам ужасно! — квичеше тя, наблюдавайки обезобразеното си лице в огледалото.

— Глупости, скъпа. Всичко ще се оправи, ще видиш!

„Ако бъдем честни, моето момиче, никога не си изглеждала прилично. Твърде дебела, непрекъснато тъпчеща бонбони в устата си“ — помисли си той. Докторите поне го казаха „Прекомерна пълнота“ беше определението, което употребиха. Жена на четиридесет и две, девет години по-млада от него, макар че човек никога не би се досетил, ако я погледне. Двадесет кила наднормено тегло. Чудесно определение „прекомерна пълнота“. Само как го каза докторът, чисто клинично, медицински, поставено в подходящия контекст. Заболя я. Той добре го забеляза. Направо я порази.

Въпреки изкривените й черти, Пърки с учудване забеляза, че не намира никаква реална промяна в естетиката на лицето й. Всъщност, помисли си той, причината най-вероятно бе в това, че от край време тя го отвращаваше — вечно със своите детинщини, самомнителност, истерии и най-вече с „прекомерната си пълнота“. Беше направо жалка.

— О, скъпи Пъркс, наистина ли мислиш така? — простена Ребека, повече на себе си, отколкото към Пърки и после се обърна към приближаващата се сестра Лорейн Гилезби. — Ще се оправя ли, сестричке?

Лорейн й се усмихна:

— Сигурна съм, Мисис Наваро.

— Видя ли? Слушай какво ти казва тази прекрасна млада госпожица — ухили се Пърки, повдигайки рошавата си вежда и пресрещайки погледа на сестрата. Последва дълъг флирт с поглед, който той завърши с намигване.

Силна вода, отбеляза Пърки. Щом ставаше дума за жени, той имаше самочувствието на ценител. Понякога, мислеше си той, някои хубавици просто те помитат. Бум-тряс и край, вече си техен. Представителките на най-добрата порода обаче са като тази малка шотландска сестричка — те постепенно, но решително се промъкват под кожата ти, всеки път с нещо различно, с някое свое настроение или изражение. Такива оставят у теб неясно, мъгливо, дори неутрално усещане, после те поглеждат внезапно с някакъв особен поглед и безпощадно те завладяват.

— Да — посмръщи се Ребека — моята малка, мила сестричка. Толкова ми е мила и внимателна, нали моето момиче?

Лорейн се почувства едновременно поласкана и обидена. Мислеше си само кога ще свърши този ден. Довечера беше истината. Голди!

— Веднага мога да кажа, че и Пърки те хареса! — продължи да припява Ребека. — Такъв ми е стар флиртаджия, нали Пъркс?

Пърки се насили да се усмихне.

— Но затова пък ми е толкова сладък, толкова романтичен, просто не знам какво бих правила без него — довърши тя.

Що се отнасяше до Ребека, за Пърки залогът този път бе твърде висок. Той инстинктивно постави едно касетофонче на шкафа й и няколко празни касети. Малко пресилено, но той беше направо отчаян.

— Малко сватовничество с Мис Мей, може би ще ти помогне да пропъдиш лошите мисли, скъпа…