Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Тя жадно поглъщаше последните две страници на книгата, в която конкретната любовна история достигаше своя връх. Ивон Крофт знаеше какво ще се случи. Знаеше, че ловката сватовница Мис Мей, която се появява в различни превъплъщения във всеки роман на Ребека Наваро, ще изобличи Сър Редни де Морни като долен прелъстител, и че чувствителната, страстна и непокорна Ясмин Делакор ще се върне при своята истинска любов, блестящия Том Резник, точно както се случва и в предишния роман на Ребека Наваро „Луси отива в Ливърпул“. Там пък прекрасната героиня бива спасена след отвличане на контрабандистки кораб. Блестящият Куентин Хамънд, работещ за компанията „Ийст Индия“, изтръгва бялата робиня от лапите на злия Милбърн Д’Арси.

Въпреки това Ивон четеше с ентусиазъм, отнесена в света на любовната мелодрама — свят, в който няма осемчасови смени в старческото отделение, където трябва да се грижиш за разлагащите се тела на хора, които не могат да сдържат естествените си нужди, смаляващи се, задъхващи се, крехки изкривени пародии на самите себе си, пред прага на смъртта.

Страница 224

Том Резник летеше върху коня си като вихър. Знаеше, че вярната му кобила изпитва невероятни болки, и че рискува Миднайт да окуцее, ако продължава да форсира благородното животно с този бесен устрем. И за какво бе всичко това? С натежало сърце, Том осъзна, че никога не ще успее да стигне до Бронди Хол преди Ясмин и презреният Сър Родни де Морни да встъпят в свещен съюз. Тя, неговият прекрасен ангел, не знаеше за намеренията на този измамник да присвои богатството й, превръщайки я в своя затворничка и любовница.

На бала Сър Родни беше спокоен и весел. Ясмин никога не бе изглеждала по-прекрасна. Тази нощ той щеше да отнеме честта й и — о — как щеше да се наслаждава на последната съпротива на своята вироглава кобилка. Лорд Бюмонт бе застанал до своя приятел.

— Бъдещата ти съпруга е истинско съкровище. Ако съм честен с теб, Родни, трябва да призная, че никога не съм си представял, че ще спечелиш сърцето й, защото бях убеден, че тя мисли и двама ни за много повърхностни.

— Никога не подценявай ловеца у мен, приятелю — усмихна се Сър Родни. — Твърде опитен спортсмен съм, за да преследвам плячката си от твърде близо. Просто се отдръпнах и изчаках да се появи идеалната ситуация, за да нанеса смъртоносния си удар.

— Изпращайки в чужбина неудобния Резник, бас държа.

Сър Родни повдигна вежда и снижи глас:

— Моля те, приятелю, бъди малко по-дискретен — каза той и хвърли бърз поглед наоколо. Когато се увери, че никой не ги е чул заради шума от оркестъра, които свиреше валс, продължи: — Да, аз уредих неочакваната заповед за заминаването му в Белгия със Съсекския полк. Надявам се, че докато си приказваме сега стрелците на Наполеон вече са изпратили този нещастник в ада.

— Много правилно — усмихна се Бюмонт, — тъй като Лейди Ясмин, за жалост, не демонстрира необходимото за една светска дама поведение. Когато заедно я посетихме, изобщо не прояви никакъв свян и дори не се опита да прикрие загрижеността си за някакъв голтак, който дори не може да мечтае за добро положение в обществото.

— Да, Бюмонт, макар проявите на невъздържаност да са част от чара на младите девици, все пак смятам, че би трябвало да бъдат пречупвани и превръщани във верни съпруги. Точно това възнамерявам да извърша тази нощ!

Сър Родни обаче не знаеше, че зад кадифената завеса се крие една стара мома с внушителен ръст. Мис Мей беше чула всичко. Тя се измъкна от скривалището си и се смеси с гостите, оставяйки го с мислите му за Ясмин. Тази нощ щеше…

Похлопване по вратата откъсна Ивон от книгата. Беше приятелката й Лорейн Гилесби.

— Нощна смяна ли си, Ивон? — усмихна се Лорейн.

Странна усмивка, помисли си Ивон, сякаш винаги е насочена към нещо извън теб. Понякога, когато тази усмивка се появяваше, Лорейн сякаш не беше същата.

— Да бе, кофти късмет. Шибаната му сестра Брус. Скапана стара чанта, е това е тя.

— Трябва да видиш оная, сестра Пател… с нейното непрестанно кудкудякане — каза Лорейн и гнусливо се сви. — Ще и-и-деш да смениш чаршафите и като свършиш ще и-и-деш да занесеш лекарствата, и като свършиш ще и-и-деш да измериш температурите, и като свършиш ще и-и-деш…

— Да-а-а… сестра Пател. Хич не е стока за мирисане.

— Ивон, става ли да спретна по чайче, а?

— Ъхъ, прощавай… нали ще се заемеш с чайника, Лорейн? Тъпа необщителна крава съм аз, ама нека да си довърша книжката.