Ървин Уелш - Екстази (Три розови рейв романа)

Независимо от силата на слугите, животното не се даде лесно на Денби. Той трудно си пробиваше път навътре, докато животното се въртеше и подскачаше, а мъжете се опитваха да го задържат неподвижно. Денби се напъваше все по-силно, лицето му почервеня и виковете му изпълниха конюшнята.

— ПОДЧИНИ СЕ, ДА ТЕ ВЗЕМАТ МЪТНИТЕ! АЗ СЪМ ЛОРДА НА ДЕНБИ! ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА СЕ ПОДЧИНИШ!

Животното продължаваше да се съпротивлява и Денби не успя да удържи, отдавайки се на върховния завършек.

— АЗ СЪМ ДЕНБИ… — извика той, изпомпвайки спермата си в разпънатото същество. Разнесоха се одобрителни крясъци. Денби дишаше тежко, измъквайки члена си.

— И така, Денби? — каза Маркъс Кокс.

Денби укроти дишането си.

— Не съм се забавлявал толкова добре при никой друг облог, сър. Никога не съм достигал подобни висоти, както с последното прекрасно създание тук. Никое сляпо покорно същество от равнините, отглеждано за заколение, не би могло да реагира по подобен начин на моите настоявания… не, това не беше просто акт на копулация — това бе духовно сливане, което премина всички граници… как само се наслаждавах на това невероятно, преизпълнено с енергия същество… почувствах как умовете и душите ни стават едно… такова единство просто е твърде човешко.

Мъжете едвам сдържаха смеха си, оставяйки Денби да продължи.

— Последното невероятно чукане беше или момичето или послушното момче — прислужник… няма значение. Знам, че това същество е създадено, за да го притежавам. Заявявам, че ще изплатя на господаря му сумата от сто лири заради чудесното преживяване!

— Добро предложение. Лорд Денби. Просто не мога да не приема.

Денби моментално разпозна гласа на Харкорт.

— Момчето! Знаех си! Прекрасното младо момче! Едни добре похарчени сто лири! — каза Денби на фона на вълна от смях. — Овца, момиче и момче, в този ред! Точно така! Обзалагам се!

Настъпи кратка тишина, последвана от истеричен смях. В момента, в които му свалиха превръзката, Денби нададе мощен вик.

— Господи! Овцата! Не мога да повярвам! Красивото и търпеливо животно!

— Господа! — повиши глас Харкорт, вземайки чашата си. — Господа! Като човек с твърде малко време за салонни спорове с дървени философи, смятам, че тук безспорно бе доказана една интересна гледна точка! Нека нашите приятели с отговорни граждански професии си водят бележки! Содомията си е содомия и това е!

Слугите се разпяха в сластен, разлат хор:

Ръкописът се изплъзна от ръцете на Пъркс и тупна на пода в кабинета. Той вдигна телефона и набра издателят на Ребека.

— Джайлс, смятам, че трябва веднага да дойдеш. Веднага.

Джайлс усети паниката в гласа на Пърки.

— Какво има? Нещо с Ребека ли? Добре ли е?

— Не — каза подигравателно Пърки. — Смятам, че не е добре. По дяволите, съвсем не е добре.

— Идвам веднага — обеща Джайлс.

Джайлс, без да губи и секунда, пристигна на „Кенсингтън“ в дома на Пърки и Ребека. Ръкописът предизвика у него искрен ужас. С всяка следваща страница нещата все повече се влошаваха. В късния следобед Ребека се върна и влезе при тях в кабинета.

— Джайлс! Скъпи! Как си? О, виждам, че си прегледал ръкописа. Как ти се струва?

Джайлс, въпреки беса и тревогата си, се беше подготвил да подходи към Ребека много внимателно и предпазливо. Той мразеше писателите. За него те си оставаха досадни, самовлюбени, скучни скапаняци. Онези от тях, които пък имаха някакви артистични претенции, бяха най-непоносими. Ето какво се е случило с нещастната му крава, реши той, просто бе имала твърде много време за размисли в болницата и хоп, край с нея, пипнала е заразата на шибаното му изкуство! Изправена пред болестта, криеща риск за живота й, тя е решила, че трябва да остави следа след себе си и разбира се, това трябваше да стане за сметка на неговите печалби. Така или иначе, нищо нямаше да постигне, ако започнеше да я дразни. Тя трябваше да бъде прелъстена, внимателно да й се покаже в какво е съгрешила. Джайлс тъкмо смяташе да се впусне в разни приказки от типа „доста интересна нова насока, скъпа, но…“, когато в същия момент Пърки, направо пръскащ се от гняв, настъпи.

— Бека, скъпа — започна Пърки през зъби. — Не знам какво целиш с това…

— Не ти ли харесва, Пърки? Не го ли намираш за по-живо, по… натурално?

— Но скъпа, писанието ти едва ли може да се нарече предвикториански любовен роман — зафъфли Джайлс.