Дилия Оуенс: Където пеят раците

Когато светлината на месечината най-сетне огря къщурката, Кая пропълзя в леглото си на верандата — изтърбушен дюшек с истински чаршафи на малки сини розички, които Мама беше купила на една дворна разпродажба — за пръв път в живота си сама през нощта.

Отначало през няколко минути сядаше в леглото и надничаше през мрежата на вратата. Вслушваше се за стъпки в гората. Познаваше силуетите на всички дървета, но въпреки това някои сякаш все сменяха местата си и се придвижваха с луната. По едно време така се беше вцепенила, че не можеше да преглътне, а после, като че ли по поръчка, познатите песни на жабите и щурците изпълниха нощта. По-утешителни, отколкото песничката за трите слепи мишки. Мракът ухаеше сладко със земния дъх на жабите и саламандрите, преживели още един лепкаво горещ ден. Мочурището се сгуши по-наблизо в ниската мъгла и Кая заспа.

Татко не се върна цели три дни и Кая си вареше листа от ряпа от градината на Мама на закуска, обяд и вечеря. Отиде до кокошарника за яйца, но откри, че е празен. Ни пиле, ни яйце.

"Курешки! Вие сте само една купчина курешки!" Смяташе да ги гледа, след като Мама си отиде, но не направи кой знае какво. Сега бяха избягали на пъстър рояк и къткаха далеч зад дърветата. Кая трябваше да разпръсне царевичен булгур, за да види не може ли да ги подмами обратно. Вечерта на четвъртия ден Татко се появи с бутилка и се просна на леглото си.

Когато на другата сутрин влезе в кухнята, се разкрещя.

— К'де са се запилели всички?

— Не знам — каза тя, без да го погледне.

— Тъпа си като сляпо кутре. И безполезна като циците на глиган.

Кая се изхлузи тихичко от верандата, но докато вървеше по плажа и търсеше миди, надуши дим и видя, че откъм къщурката се вие пушек. Хукна с всички сили, а когато излезе изпод дърветата, видя, че в двора гори голям огън. Татко хвърляше рисунките, роклите и книгите на Мама в пламъците.

— Не! — изкрещя Кая.

Без да я погледне, той метна транзистора в огъня. Лицето и ръцете ѝ пламнаха, докато тя посягаше за рисунките, но пламъците я отблъснаха.

Кая се втурна в къщурката, за да попречи на Татко да награби още вещи, и кръстоса твърдо поглед с него. Той посегна да я цапардоса с опакото на ръката си, но Кая не отстъпи. Внезапно баща ѝ се обърна и закуцука към лодката си.

Кая се свлече на дъсченотухлените стъпала и оттам загледа как нарисуваните от Мама с водни бои сцени от мочурището се превръщат в пепел. Седя до залез, докато всички копчета не станаха на въглен и спомените за буйните танци с Мама не се стопиха в пламъците.

През следващите няколко дни, поучена от грешките на другите, а може би най-вече от поведението на рибките лещанки, Кая проумя как да живее с Татко. Просто не трябваше да му се пречка, трябваше да избягва да я вижда, да притичва от осветените от слънцето места към сенките. Ставаше и излизаше от къщата, преди той да се е събудил, живееше в гората и във водата, а после се промъкваше тихичко да спи в леглото си на верандата, възможно най-близо до мочурището.

През Втората световна война Татко се бил срещу Германия, където един шрапнел раздробил лявата му бедрена кост — предмет на последната им гордост. И ежеседмичните чекове за инвалидност бяха единственият им източник на доходи. Седмица след напускането на Джоди хладилникът се опразни и почти не останаха репи. Когато в понеделник сутринта Кая влезе в кухнята, Татко посочи един смачкан долар и няколко монети върху кухненската маса.

— С това тук ще купиш храна за седмицата. Нищо не се дава даром — каза той. — Всяко нещо си има цена, а с тези пари ще трябва да въртиш къщата, да събираш дърва за печката и да переш дрехите.

За пръв път в живота си Кая тръгна сама за продукти до градчето Баркли Коув — това малко прасенце отиде на пазар. Гази повече от шест километра през дълбокия пясък или кал, докато отпред не блесна заливът с градчето на брега.

Баркли Коув бе заобиколен от блатисти земи, които смесваха солената си омара с тази на океана, а той пък се надигаше при прилив от другата страна на Главната улица. Заедно мочурището и морето отделяха градчето от останалия свят, с него го свързваше само шосе с едно платно, което куцукаше по напукан бетон с дупки по него.

Имаше две улици: Главната следваше извивката на океанския бряг с редичка от магазини — от едната страна бакалията "Пигли Уигли", от другата "Уестърн Ауто" с ресторантчето по средата. Имаше също така "За пет цента при Крес", "За едно пени" (само каталог), пекарната на Паркър и магазина за обувки "Бъстър Браун". До "Пигли" се мъдреше Проклетата бирария, където предлагаха хотдог, люто чили и пържени скариди, сервирани в хартиени лодчици. Дамите и децата не влизаха вътре, защото се смяташе за неприлично, но в стената имаше гише за храна за вкъщи, откъдето можеха да си поръчат хотдог и газирана напитка от улицата. Цветнокожите не можеха да използват нито вратата, нито гишето.