Дилия Оуенс: Където пеят раците

По-късно Кая се върна на стъпалата на верандата и остана дълго да чака, но когато погледът ѝ стигнеше до края на пътечката, тя не се разплакваше. Лицето ѝ бе неподвижно, устните — стиснати на тънка черта под търсещите очи. Но Мама не се върна и този ден.

След като Мама си отиде, в рамките на няколко седмици най-големият брат на Кая и двете ѝ сестри също се запиляха някъде, като че ли последваха примера ѝ. Известно време успяваха да понасят Татковите пристъпи на ярост, които започваха с крясъци, а след това ескалираха до юмручни удари или цапвания с опакото на ръката, после изчезнаха един по един. Бездруго бяха почти пораснали. По-късно, точно както беше забравила годините им, Кая не можа да си спомни и истинските им имена, помнеше само че им викаха Миси, Мърф и Манди. Върху дюшека си на верандата Кая откри малка купчинка къси чорапи, оставени от сестрите ѝ.

Сутринта, след като беше останал само Джоди, Кая се събуди от тракането на съдове и съскането на гореща мазнина в тигана. Тя се втурна в кухнята, защото си помисли, че Мама се е върнала у дома и прави пърженки от царевично брашно или царевични питки. Но беше Джоди, който, застанал до печката, разбъркваше кашата от булгур. Тя се усмихна, за да прикрие разочарованието си, а той я потупа по главата, като тихичко я подкани да не вдига шум — ако не събудеха Татко, можеха да закусят сами. Джоди не умееше да пече содени питки и нямаше бекон, така че той приготви каша от булгур и бъркани яйца с мас, те седнаха да закусят заедно и през цялото време се споглеждаха и се усмихваха.

Измиха бързо съдовете и изхвръкнаха през вратата към мочурището, той тичаше напред. Но точно тогава Татко се развика и закуцука към тях. Беше невъзможно кльощав и фигурата му като че ли се люшкаше от слабото земно притегляне. А кътниците му бяха жълти като зъби на старо куче.

Кая погледна към Джоди.

— Можем да избягаме. Да се скрием сред мъха.

— Няма страшно. Всичко ще е наред — каза той.

По-късно, на свечеряване, Джоди откри Кая на плажа, загледана в морето. Когато спря до нея, тя остана с прикован в мътните вълни поглед. Въпреки това по говора му разбра, че Татко го е ударил по лицето.

— Трябва да се махна, Кая. Не мога повече да живея тук.

Тя понечи да се обърне към него, но спря. Искаше да го помоли да не я оставя сама с Татко, но думите я задавиха.

— Като пораснеш още малко, ще разбереш — каза той.

На Кая ѝ се искаше да изкрещи, че може и да е малка, но не е глупава. Знаеше, че всички те са си отишли заради Татко, само се чудеше защо никой не я взима със себе си. И на нея ѝ беше минала мисълта да си тръгне, но нямаше къде да отиде и нямаше пари за автобус.

— Кая, ще внимаваш, чу ли? Ако някой дойде, не влизай в къщата. Там могат да те хванат. Бягай далеч в мочурището, скрий се в храстите. Винаги замитай следите си, научил съм те как. Също така можеш да се криеш от Татко.

След като тя продължи да мълчи, той се сбогува и закрачи през плажа към гората. Точно преди да потъне сред дърветата, Кая най-сетне се обърна и го видя как си отива.

— А това малко прасенце си остана у дома — каза тя на вълните.

Щом излезе от вцепенението си, изтича до къщурката. В преддверието извика Джоди по име, но вещите му вече ги нямаше и дюшекът му на пода беше опразнен.

Кая рухна върху дюшека и дълго наблюдава как последната дневна светлина се оттича надолу по стената. Както обикновено светлината сподири слънцето, част от нея се събра в стаята и за миг изтърбушените дюшеци и купищата стари дрехи добиха повече цвят и форма от дърветата навън.

Загриза я глад — каква досада — и това я изненада. Тя пристъпи в кухнята и застана на вратата. През целия ѝ живот това помещение винаги бе излъчвало топлина от печащия се хляб, врящия боб или къкрещата рибена яхния. Сега беше спарено, тихо и тъмно.

— Кой ще готви? — попита тя на глас.

Със същия успех можеше да попита: "Кой ще танцува?".

Запали свещ, разрови жаравата в печката, добави подпалки. Задвижи духалото, докато се появи пламъче, а после сложи още дърва. Хладилникът им служеше само като шкаф, защото електричеството не стигаше до къщурката. За да озаптяват мухъла, вратата зееше отворена, подпряна с една мухоловка. Въпреки това зеленикавочерните вени на плесента гнездяха във всяка пукнатина.

Кая извади остатъците от храна и си каза: "Ще объркам кашата от булгур с мас и ще я стопля". Така и направи, яде направо от тигана — непрекъснато надничаше през прозореца дали Татко си идва. Но той не дойде.