Дилия Оуенс - Където пеят раците

Кая наклони леко глава — това бе първата ѝ реакция на показанията от началото на гледането на делото. Тя бе виждала многократно как водите на мочурището поглъщат вчерашните следи — изчезваха следите на сърните и елените край потока или на риса край умряло сърненце.

— Е, никога не съм виждал мочурището да заличава напълно нещо, така че не знам — отвърна шерифът.

— Но, шерифе, вие сте експерт, обучен да търси следи от стъпки. А сега твърдите, че не знаете дали онази нощ се е случило такова обичайно нещо.

— Ами, едва ли ще е много трудно да се докаже това или пък противното, нали? Просто трябва да се иде там по отлив, да се оставят следи и после да се види дали ще бъдат заличени, когато дойде приливът.

— Да, не е било трудно да се докаже това или противното, но защо не е било направено? Вече сме в съда, а вие нямате никакво доказателство, че някой е заличил стъпките, за да прикрие престъпление. По-вероятно е Чейс Андрюс да е оставил стъпки под пожарникарската кула и те да са били заличени от надигащите се подземни води. И ако с него е имало приятели, които да се качат на кулата за забавление, техните следи също са щели да бъдат заличени. При тези много вероятни обстоятелства не може и да се говори за престъпление. Вярно ли е това, шерифе?

Очите на Ед се застрелкаха от ляво надясно и от дясно наляво, като че ли отговорът беше написан на стените. Хората по пейките се размърдаха.

— Шерифе? — подкани го отново Том.

— Според моето професионално мнение в случая изглежда малко вероятно един нормален цикъл от надигащи се подземни води да заличи напълно стъпките до степен да изчезнат. Тъй като няма знак за укриване, отсъствието на стъпки само по себе си не доказва, че е имало престъпление. Обаче…

— Благодаря — Том се обърна към заседателите и повтори думите на шерифа. — Липсата на стъпки не доказва, че е имало престъпление. А сега да продължим. Шерифе, какво ще кажете за решетката, която е била оставена отворена на пожарникарската кула? Проверихте ли я за пръстови отпечатъци от госпожица Кларк?

— Да, разбира се, че я проверих.

— И открихте ли отпечатъци от госпожица Кларк по решетката или някъде другаде по кулата?

— Не. Не, но не намерихме и никакви други отпечатъци, така че…

— Отговаряй само на въпросите, Ерик — наведе се от мястото си съдията.

— Ами косми? Госпожица Кларк има дълга черна коса — ако се е качила чак догоре и е обикаляла по площадката, за да отвори решетката и така нататък, би трябвало да се очаква да остави косми от косата си. Намерихте ли?

— Не — челото на шерифа лъщеше от пот.

— Съдебният лекар даде показания, че след огледа на тялото на Чейс не е имало доказателства, че онази нощ госпожица Кларк е била в близост до него. Е, да, червените влакна, но те биха могли да бъдат там от цяла година. А сега ни казвате, че няма изобщо никакви доказателства, че онази нощ госпожица Кларк е била на пожарникарската кула. Вярно ли е?

— Да.

— Значи нямаме доказателства, че госпожица Кларк е била на пожарникарската кула в нощта, когато Чейс Андрюс е паднал и е загинал. Вярно ли е?

— Това казах и аз.

— Значи това означава "да".

— Да, това е "да".

— Шерифе, вярно ли е, че решетките на върха на кулата често остават отворени от децата, които играят там?

— Да, понякога остават отворени. Но както казах вече, обикновено това е решетката, която трябва да отворите, за да се качите най-горе, а не другите.

— Но не е ли вярно, че решетката до стълбището, а понякога и другите са оставали отворени толкова често и са били толкова опасни, че полицейското управление е подало писмена молба до Службата по горите на САЩ да промени това положение? — Том показа на шерифа един документ. — Това ли е официалната молба до Службата по горите от осемнайсети юли тази година?

Шерифът погледна страницата.

— Да. Това е.

— Кой точно написа тази молба?

— Лично аз я написах.

— Значи само два и половина месеца преди Чейс Андрюс да намери смъртта си при падане през отворената решетка на пожарникарската кула, вие сте подали молба до Службата по горите кулата да бъде затворена или пък решетките да се подсигурят така, че никой да не пострада. Вярно ли е?

— Да.

— Шерифе, бихте ли прочели, моля, последното изречение от този документ, който сте адресирали до Службата по горите? Само последното изречение тук — и той връчи документа на шерифа, като сочеше последния ред.

— "Повтарям, тези решетки са много опасни и ако не се вземат мерки, може да се стигне до сериозно нараняване и дори смърт" — прочете шерифът на глас пред съда.