Дилия Оуенс - Където пеят раците

Всяка пролет придружаваше дечицата си в набезите им из дъбовите гори и по посока на приливните течения. Те подтичваха с блъскане подире ѝ като черно-бяла тълпа.

Татко, разбира се, все заплашваше да се отърве от нея, но Джоди прояви много повече зрялост от баща си и заяви с каменно лице: "Друга ще се настани на мястото ѝ и все си мисля, че е по-добре да имаш скункс, когото познаваш, отколкото скункс, когото не познаваш". Тя се усмихна при мисълта за Джоди. А после се взе в ръце.

— И така, доктор Коун, в нощта, когато Чейс Андрюс умира, в нощта, когато е паднал назад през отвора на решетката — положение, отговарящо на това, че е бил блъснат от някого, — влакната по якето му са били от червената шапка, намерена в дома на госпожица Кларк. И по шапката е имало косми от косата на госпожица Кларк.

— Да.

— Благодаря ви, доктор Коун. Нямам повече въпроси.

Том Милтън погледна за миг Кая, която наблюдаваше небето. — От настроението, натежало в полза на обвинението, подът в помещението като че ли се наклони и това, че Кая седеше сковано и отнесено, сякаш изсечена от лед, никак не ѝ помагаше. Адвокатът отметна бялата коса от челото си и се приближи до съдебния лекар за кръстосан разпит.

— Добро утро, доктор Коун.

— Добро утро.

— Доктор Коун, вие свидетелствахте, че раната върху тила на Чейс Андрюс отговаря на това, че е паднал назад през отвора на кулата. Вярно ли е, че ако е стъпил назад и е паднал случайно през отвора, резултатите от удара в тила щяха да бъдат съвсем същите?

— Да.

— Имаше ли някакви следи по гърдите и ръцете му, които да свидетелстват, че е бил бутнат или блъснат?

— Не. От падането имаше, разбира се, тежки наранявания по цялото му тяло. Предимно отзад и по краката му. Нямаше обаче нищо, което да бъде окачествено изрично като нараняване от бутане или блъскане.

— Всъщност вярно ли е, че няма никакви доказателства, че Чейс Андрюс е бил блъснат в отвора?

— Вярно е. Няма доказателства, които да са ми известни, че Чейс Андрюс е бил блъснат.

— И така, доктор Коун, значи след професионалния ви преглед на тялото на Чейс Андрюс няма доказателства, че това е било убийство, а не нещастен случай?

— Не.

Том помълча малко, докато отговорът на съдебния лекар стигне до всички съдебни заседатели, после каза:

— А сега да поговорим за червените влакна, открити по якето на Чейс Андрюс. Има ли начин да се определи от колко време влакната са били върху якето?

— Не. Можем да кажем откъде са дошли, но не можем да кажем кога.

— С други думи, тези влакна може да са били по якето от година или дори две?

— Точно така.

— Дори и ако якето бъде изпрано?

— Да.

— Значи няма доказателства, че тези влакна са се залепили за якето в нощта, когато е умрял Чейс?

— Не.

— Тук изслушахме показания, че обвиняемата е познавала Чейс Андрюс от две години преди смъртта му. Значи вие твърдите, че по всяко време през тези две години, когато са се срещали, облечени с тези дрехи, е възможно влакната да са полепнали от шапката по якето.

— От онова, което видях — да.

— Значи червените влакна не доказват, че госпожица Кларк е била с Чейс Андрюс в нощта, когато е умрял. Има ли изобщо някакви доказателства, че госпожица Кларк е била близо до Чейс Андрюс онази нощ? Например частици от кожата ѝ по тялото, под ноктите му или пък отпечатъци от пръстите ѝ по копчетата или закопчалките на якето му? Кичури от косата ѝ по дрехите или тялото му?

— Не.

— Значи всъщност, тъй като червените влакна биха могли да стоят върху това яке цели две години, изобщо не съществуват никакви доказателства, че госпожица Катрин Кларк е била близо до Чейс Андрюс в нощта на неговата смърт?

— Според онова, което съм установил, е така.

— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.

Съдия Симс обяви ранна обедна почивка.

Том докосна леко по лакътя Кая и прошепна, че кръстосаният разпит е преминал добре. Тя му кимна едва-едва, докато хората ставаха и се протягаха. Почти всички останаха в залата доста дълго и видяха как слагат на Кая белезниците и я извеждат.

След като Джейкъб остави Кая в килията ѝ и стъпките му отзвучаха в коридора, тя се свлече на леглото. Когато в началото я бяха затворили в килията, не ѝ разрешиха да вземе със себе си мешката, но ѝ позволиха да пресипе в кафяв амбалажен плик някои неща от нея. Тя бръкна в плика и извади листчето с телефонния номер на Джоди и адреса му. Откакто беше тук, почти всеки ден Кая вадеше листчето и се чудеше дали да се обади на брат си да пристигне, за да ѝ дава кураж. Знаеше, че той ще го направи, и Джейкъб ѝ беше казал, че може да използва телефона да му се обади. Но тя не го направи. Как можеше да му каже: "Моля те, ела. Аз съм в затвора, обвинена в убийство".