Дилия Оуенс - Където пеят раците

— Е, хубаво. Ама искам да идваш тук по-често, искам да идваш и да ми казваш какво става. Знаеш, че винаги можеш да дойдеш да поживееш с мен и Мейбъл, нали?

— Благодаря ти, Джъмпин. Знам.

— Кога ще ходиш в Грийнвил?

— Не знам точно. В писмото на редактора се споменава краят на октомври. Не съм уговорила нищо, дори не съм приела поканата.

Вече знаеше, че няма да може да иде, докато синината по лицето ѝ не изчезне съвсем.

— Ами кажи ми, кога ще идеш и кога ще се върнеш. Чу ли? Трябва да знам, че не си в града. Щото, ако не те видя повече от ден-два, ще ида сам до вас. Ако трябва, ще доведа и полицаи.

— Ще го направя. Благодаря ти, Джъмпин.

Прокурорът Ерик Частейн разпитваше шерифа за двете момчета, намерили на трийсети октомври тялото на Чейс Андрюс в основата на пожарникарската кула, за медицинския преглед и началните етапи от разследването.

— Шерифе, моля кажете кое ви накара да решите, че Чейс Андрюс не е паднал от кулата по нещастно стечение на обстоятелствата. Какво ви накара да сметнете, че е извършено престъпление? — продължи Ерик.

— Ами едно от първите неща, които забелязах, беше, че около тялото на Чейс няма никакви отпечатъци на стъпки, дори и неговите. С изключение на оставените от момчетата, които го бяха намерили, затова сметнах, че някой ги е заличил, за да прикрие престъплението.

— Вярно ли е също така, шерифе, че на местопрестъплението не е имало и отпечатъци от пръсти, нито пък следи от превозно средство?

— Да, вярно е. Докладите от лабораторията показаха, че няма пресни отпечатъци по кулата. Нито по решетката, която все някой е отворил. Ние със заместника ми търсихме следи от превозно средство и такива също липсваха. Всичко това показва, че някой преднамерено е унищожил уликите.

— Значи, когато лабораторните резултати доказаха, че червените вълнени влакна от шапката на госпожица Кларк, намерени по якето на Чейс, са от онази нощ, вие…

— Възразявам, Ваша чест — обади се Том. — Подвеждане на свидетеля. И освен това вече беше доказано, че червените влакна може да са били полепнали от дрехите на госпожица Кларк върху тези на господин Андрюс преди нощта на двайсет и девети срещу трийсети октомври.

— Приема се — изтътна гласът на съдията.

— Нямам повече въпроси. Свидетелят е на ваше разположение.

Ерик знаеше, че показанията на шерифа в подкрепа на обвинението леко издишат — какво можеше да направи без оръдие на убийството, без отпечатъци от пръсти, без стъпки и следи от превозно средство, — но по кокала все пак беше останало достатъчно месо, за да убеди заседателите, че някой е убил Чейс и че ако отчетем червените вълнени влакна, този някой е госпожица Кларк.

Том Милтън се приближи до мястото на свидетеля.

— Шерифе, потърсихте ли вие или някой друг експертно мнение при издирването на отпечатъци или пък доказателство, че отпечатъците са били изтрити?

— Това не беше необходимо. Аз съм експерт. Претърсването за отпечатъци е част от официалното ми обучение. Нямам нужда от друг експерт.

— Разбирам. Та имаше ли доказателство, че стъпките по земята са били заличени? Например имало ли е следи от помитане с четка или с клон, за да се заличат отпечатъците? Или пък че е бил махнат горният слой от калта? Някакво доказателство, някакви снимки за подобно деяние?

— Не. Аз съм тук, за да свидетелствам, че под кулата нямаше отпечатъци на стъпки с изключение на нашите и на момчетата. Значи все някой ги е заличил.

— Добре. Но, шерифе, една от физическите характеристики на мочурището е, че по време на прилив и отлив подземните води — дори и далеч от линията на прилива — се покачват и спадат, за известно време почвата изсъхва, а след няколко часа водата се покачва отново. На много места при покачване на водата тя просмуква почвата и заличава всякакви следи в калта, например стъпките. Земята става като избърсана черна дъска. Вярно ли е това?

— Ами, да, би могло да стане така. Но няма и доказателства, че се е случило нещо такова.

— Тук при мен е таблицата на приливите за нощта на двайсет и девети и утрото на трийсети октомври и, шериф Джаксън, тя показва, че е имало отлив около полунощ. По онова време, ако Чейс е пристигнал при кулата и се е качил по стъпалата, е щял да остави стъпки в мократа кал. После, когато е дошъл приливът и подземните води са се надигнали, стъпките му са били заличени. Това е причината вие и момчетата да оставите дълбоки следи и причината, поради която следите на Чейс са изчезнали. Съгласен ли сте, че такова нещо е възможно?