Кэтрин Стокетт - Слугинята

— О, Хили, трябваше да използваш тоалетната за гости — казва госпожа Лийфолт, докато подрежда картите си. — Ейбълийн чисти отзад чак след обяд.

Хили вирва брадичка. След това казва по своя си начин „аха“. Прочиства си гърлото така деликатно, че привлича вниманието на всички, без те да разберат, че това е била целта й.

— Но в тоалетната за гости ходи прислугата — казва госпожа Хили.

За миг никой не продумва. Тогава госпожа Уолтърс кимва, като че ли това обяснява всичко.

— Дразни се, защото негрите ходят във вътрешната тоалетна като нас.

Божичко, пак тази тема! Всички ме зяпват, докато подреждам сребърните прибори в чекмеджето отстрани на масата, и усещам, че е време да изляза. Но преди да успея да сложа последната лъжица, госпожа Лийфолт ме поглежда и казва:

— Донеси ни още чай, Ейбълийн.

Отивам да изпълня заръката й, макар чашите им да са пълни догоре. Оставам в кухнята за минута, но вече няма какво да върша там. Трябва да отида в трапезарията, за да свърша със сребърните прибори. Днес трябва да подредя и шкафа със салфетките, но той се намира в коридора, точно до вратата на трапезарията. Не ми се остава до късно само защото госпожа Лийфолт играе карти. Изчаквам няколко минути, избърсвам плота. Давам на малката още шунка, която тя поглъща лакомо. Накрая се промъквам в коридора и се моля да не ме видят. И четирите са хванали цигари в едната си ръка, а с другата държат картите. Чувам госпожа Хили да пита:

— Елизабет, ако имаше избор, щеше ли да ги караш да си вършат работата навън?

Отварям чекмеджето много тихичко, по-притеснена да не ме види госпожа Лийфолт, отколкото от онова, за което говорят. Тези разговори не са нищо ново. В целия град има тоалетни за чернокожи, както и в повечето домове. Но като вдигам очи, виждам, че госпожица Скийтър ме гледа, и замръзвам, защото си мисля, че съм загазила.

— Залагам една купа — казва госпожа Уолтърс.

— Не знам — отвръща госпожа Лийфолт, забила намръщен поглед в картите. — Райли тъкмо започна собствен бизнес, а данъците се плащат чак след шест месеца… В момента доста трябва да затягаме коланите.

Госпожа Хили започва да говори бавно, като че ли разстила глазура върху торта.

— Кажи на Райли, че всяко пени, което похарчи за тази тоалетна, ще му се изплати, когато продадете къщата. — И кимва, като че ли се съгласява със себе си. — Как могат да строят къщите без тоалетна за прислугата! Всеки знае, че носят какви ли не болести. Удвоявам.

Взимам една купчина салфетки. Не знам защо, но изведнъж ми се приисква да чуя какво ще отвърне госпожа Лийфолт. Тя ми е шеф. Предполагам, че всички искат да знаят какво мисли шефът им за тях.

— Би било хубаво — отговаря госпожа Лийфолт и дръпва от цигарата си — да не се налага тя да използва тоалетната в къщата. Залагам три пики.

— Точно затова започнах Санитарната инициатива за прислугата — вика госпожа Хили. — Като мярка за предпазване от болести.

Оставам изненадана как гърлото ми се сви. Срамота е, че бях научена да си мълча.

Госпожица Скийтър изглежда много смутена.

— Инициатива… за какво?

— Закон, според който всяко бяло домакинство трябва да има в дома си отделна тоалетна за чернокожата прислуга. Дори изпратих писмо на здравния министър на Мисисипи, за да видя дали ще подкрепи идеята. Пас.

Госпожица Скийтър смръщва лице. Оставя картите си обърнати надолу и заявява съвсем сериозно:

— Може би трябва на теб да ти построим външна тоалетна, Хили.

Божичко, каква тишина настъпва само! Госпожа Хили казва:

— Струва ми се, че не бива да се шегуваш за ситуацията с чернокожите. Не и ако искаш да останеш редактор на бюлетина на женската организация, Скийтър Филън.

Госпожица Скийтър се засмива, но усещам, че не й е смешно.

— Какво… ще ме изхвърлиш ли? Защото не съм съгласна с теб?

Госпожа Хили повдига едната си вежда.

— Ще направя всичко, за да защитя града ни. Да тръгваме, мамо.

Отивам в кухнята и не излизам от там, докато не чувам вратата да се хлопва зад гърба на госпожа Хили. След като вече съм сигурна, че госпожа Хили си е тръгнала, поставям Мей Мобли в кошарката й и изнасям кофата за боклук на улицата, защото знам, че боклукчийската кола ще мине днес. В края на алеята госпожа Хили и лудата й майка едва не ме прегазват с колата си, а след това госпожата се провиква любезно през прозореца да се извини. Влизам в къщата, доволна, че не съм с два счупени крака. В кухнята заварвам госпожица Скийтър. Облегнала се е на плота със сериозно изражение, по-сериозно от обикновено.