Кэтрин Стокетт - Слугинята

Занасям Мей Мобли в кухнята и я слагам на високото столче, а през това време си мисля за двете задачи, които трябва да свърша днес, преди госпожа Лийфолт да се ядоса: да отделя салфетките, които бяха започнали да се износват, и да подредя сребърния сервиз в шкафа. Божичко, май ще трябва да свърша всичко, докато дамите са тук.

Отнасям подноса с варените яйца с пълнеж в трапезарията. Госпожа Лийфолт седи начело на масата, от лявата й страна са госпожа Хили Холбрук и майка й, госпожа Уолтърс, която госпожа Хили никак не уважава. А отдясно на госпожа Лийфолт седи госпожица Скийтър. Сервирам яйцата, като започвам от старата госпожа Уолтърс, защото е най-възрастна. Вътре е топло, но тя се е наметнала с дебел кафяв пуловер. Тя си взима едно яйце с лъжица, но едва не го изпуска, защото вече я хваща старческото треперене. След това отивам при госпожа Хили, а тя се усмихва и си сипва две.

Госпожа Хили има кръгло лице и кафява коса, вдигната на кок. Кожата й е с маслинов цвят, с лунички и бенки. Обича да носи червен пепит. И започва да натежава в дупето. Днес, тъй като е горещо, е облечена с червена рокля без ръкави и без талия. Тя е от онези жени, дето още се носят като малки момичета — с големи панделки и шапки в същия десен. Не ми е любимка. Отивам до госпожица Скийтър, но тя сбърчва нос и казва:

— Не, благодаря.

Защото не яде яйца. Всеки път го казвам на госпожа Лийфолт, когато събира клуба по бридж, а тя въпреки това всеки път ме кара да приготвям яйцата. Страх я е, че госпожа Хили ще остане разочарована. И накрая стигам до госпожа Лийфолт. Тя е домакинята, затова трябва да си сипе последна. След като приключвам, госпожа Хили казва:

— Нали може? — И грабва още две яйца, което не ме изненадва. — Познайте кого срещнах в козметичния салон? — казва госпожа Хили на дамите.

— Кого? — пита госпожа Лийфолт.

— Силия Фут. И знаете ли какво ме попита? Дали може да помогне за тазгодишния бал.

— Добре — казва госпожица Скийтър. — Имаме нужда от помощ.

— Не чак толкова. Аз й рекох: „Силия, трябва да си член на женската организация или дарител, за да участваш.“ Какво си въобразява? Че вратите на женското дружество в Джаксън са отворени за всички ли?

— Тази година нямаше ли да каним и нечленуващи? Сега, след като балът се превърна в толкова голямо събитие? — пита госпожица Скийтър.

— Всъщност, да — отвръща госпожа Хили. — Но нямах намерение да го казвам точно на нея.

— Не мога да повярвам, че Джони се ожени за толкова неприятно момиче — казва госпожа Лийфолт, а госпожа Хили кимва и започва да раздава картите.

Докато сипвам с лъжица гъстата салата и подреждам сандвичите с шунка, не мога да се сдържа и се заслушвам в бърборенето им. Тези жени говорят само за три неща: за децата си, за дрехите си и за приятелите си. Щом чуя името „Кенеди“, знам, че не обсъждат политиката. Говорят с какво госпожа Джаки е била облечена по телевизията. Когато отивам до госпожа Уолтърс, тя си взима само един мъничък сандвич.

— Мамо — крясва госпожа Хили на госпожа Уолтърс, — вземи си още един сандвич. Слаба си като клечка. — Госпожа Хили поглежда към другите на масата. — Все й повтарям, че ако тази Мини не умее да готви, просто трябва да я уволни.

Наострям уши. Говорят за прислугата, а Мини е най-добрата ми приятелка.

— Мини готви добре — казва старата госпожа Уолтърс. — Просто вече не съм гладна като преди.

Мини е може би най-добрата готвачка в окръг Хиндс, даже в цял Мисисипи. Щом през есента дойдеше време за благотворителния бал на женската организация, я караха да приготви десет карамелени торти, за да ги продадат на търг. Мини е най-търсената прислужница в щата. Работата е там, че Мини е страшно устата. Все злослови за някого. Един ден обсъжда белия мениджър в супермаркет „Джитни“, на другия ден съпруга си, а не минава и ден, без да говори за бялата дама, на която прислужва. Единствената причина да се задържи толкова дълго при госпожа Уолтърс е, че госпожа Уолтърс е глуха като пън.

— Струваш ми се недохранена, мамо — изкряква госпожа Хили. — Мини не те храни, за да открадне и последната вещ от наследството ми. — Госпожа Хили скача нацупено от стола си. — Отивам до тоалетната. Гледайте я да не умре от глад, докато се върна.

След като госпожа Хили излиза, госпожа Уолтърс казва тихичко:

— Обзалагам се, че ти се иска.

Всички се правят, че не са я чули. Най-добре довечера да се обадя на Мини и да й кажа какво рече госпожа Хили.

В кухнята малката седи на високото си столче с лице, оплескано с лилав сок. Усмихва се, щом влизам. Не реве, че е сама в стаята, но не искам да я оставям за дълго. Знам, че мълчаливо се взира към вратата, докато се върна. Погалвам я по меката главица и се връщам да налея студения чай. Госпожа Хили се е върнала на мястото си и сега, изглежда, се цупи за нещо друго.