Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Помниш ли, когато направи това в еди-кой си клас? — пита тя пак и пак и аз всеки път кимам, макар че не помня да съм правил тези играчки.

Чудно как мама си спомня всичко, свързано с нас с Джейк, и някак усещам, че Ники никога не би могла да ме обича повече от мама, колкото и да подобря характера си. Точно това обичам най-много у мама.

Тъкмо допиваме пунша и на вратата се позвънява.

— Кой ли може да е? — пита мама с драматична интонация, знак, че много добре знае кой е.

Изпълва ме вълнение — да не би да е Ники, да не би мама да е измислила най-хубавия коледен подарък? Зад вратата обаче са само Рони, Вероника, Тифани и малката Емили. Всички се вмъкват в антрето и запяват коледна песен. По едно време Тифани спира да пее, но Рони и Вероника продължават до края, а на лицето на мама грее усмивка, докато слуша благата вест, която те ни носят. Малката Емили е увита като ескимос, но от песента на родителите й малкото й кръгло личице засиява доволно. Дори виждам отражението на елхата в тъмните й очи. Докато пее, семейството на Рони изглежда щастливо, и аз завиждам на приятеля си.

Тифани гледа в пода, но на припева пак се присъединява към пеенето.

Рони задържа последната нота от песента твърде дълго, но мама все пак ръкопляска, а после всички сядаме около елхата и пием пунш.

— Ще раздадеш ли подаръците на приятелите си? — подканва ме мама.

През последните няколко седмици тя ме водеше на пазар и заедно избрахме подаръци за всички, които ми помагат да оздравея, защото според нея е важно по празниците да се отблагодаряваме на специалните хора в живота си. Клиф направо се влюби в мишената за дартс на Орлите, а сега се оказва, че и Вероника, и Тифани харесват новите си парфюми — слава Богу, след като общо взето подуших всяко едно шишенце в Чери Хил Мол. Рони страшно се радва на официалната кожена топка на Националната футболна лига, която му взех, за да може да поработи над подаванията си. А малката Емили прегръща плюшения орел с фланелка на Орлите, избран от мен специално за нея, и даже започва да дъвче жълтия клюн, щом разкъсва опаковката.

Заради мама се надявам татко да слезе и да се присъедини към нас, но той не го прави.

— И ние имаме подарък за теб — обажда се Рони. — Хайде, Ем. Да дадем подаръка на чичо Пат.

Той подава на Емили кутия, твърде тежка за нея, независимо че тя вече ходи доста добре, и Рони й помага да ми я донесе.

— За Пап! — казва Емили и започва да разкъсва опаковката.

— Искаш ли да ми помогнеш? — питам я, докато тя съдира остатъка от хартията пред погледите на цялата компания.

След като Емили вижда сметката на опаковката, аз отварям кутията, ровичкам през хартиените лентички и напипвам нещо като плакет. Вадя го от хартията и виждам, че е снимка в рамка на Ханк Баскет. Той е в крайната зона с топка в ръка.

— От мача с Далас е — уточнява Рони.

— Виж какво пише на снимката — включва се и Вероника.

За Пат

Ти летиш към победа!

Ханк Баскет №84

— Това е най-страхотният подарък! Как накарахте Баскет да я подпише?

— Братовчедът на Вероника е бръснар — обяснява Рони — и един от клиентите му работи в рекламния отдел на Орлите, така че пуснахме връзки. Вини твърди, че според клиента му това била първата молба за автограф на Баскет и №84 яко се развълнувал, защото някой е поискал точно негов автограф, а той не е много търсен.

— Благодаря ти, Рони — и двамата се прегръщаме мъжкарски, с една ръка.

— Весела Коледа! — пожелава ми Рони и ме тупа по гърба.

— Не искам да развалям празненството, но Емили трябва да си легне, преди дядо Коледа да е влязъл през комина — обажда се Вероника.

Докато си обличат палтата, мама слага подаръците им в коледна торбичка с красиви дръжки и благодари на всички, че са дошли:

— Нямате представа какво означава това за нас с Пат. Тази година бяхте толкова добри с нас. Вие сте добри хора. Всички. Чудесни хора.

И после мама пак заплаква и казва:

— Съжалявам. Благодаря ви. Весела Коледа. Не ми обръщайте внимание. Бог да ви благослови.

Точно преди да си тръгнат, Тифани ме хваща за ръка, целува ме по бузата и ми пожелава:

— Весела Коледа, Пат.

Когато ме пуска, държа в ръка някакво квадратче, но Тифани ми прави знак с очи да мълча, затова пъхам квадратчето в джоба си и се сбогувам със семейството на Рони.

Помагам на мама да разчисти опаковъчната хартия и празните чаши, а после тя ме сгащва под имела в коридора. Посочва го и се усмихва, а аз я целувам за лека нощ, тя пък ме прегръща.