Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Все казвахме, че един ден ще се върнем в Масачузетс, ще хванем ферибота и ще видим дали на Мартас Винярд наистина има лозя. Защо просто не го направихме тогава? Вероятно защото в понеделник сутрин имахме часове. Но ми се иска да бяхме отишли, когато имахме възможност. Какво толкова щеше да се случи? Най-много да бяхме пропуснали някой урок. Сега ми се струва толкова глупаво да отидеш чак до Кейп Код с намерението да хванеш ферибота за Мартас Винярд, а вместо това да прекараш уикенда в евтин мотел на сушата.

Опитвам се да кажа, че може би все още не е изключено да хванем ферибота, Ники. Може би не е твърде късно.

Знам, сега всичко е твърде сложно. Но положително има някаква причина, поради която успяхме да се свържем. Трябва да има някаква причина да съм си загубил паметта и после да изпитам жестока нужда да стана по-добър човек. Трябва да има някаква причина, щом Тифани успя да ни свърже. Моля те само да не отхвърляш напълно възможността да се съберем, докато продължаваме да обикваме чрез нашата свръзка.

Според терапевта ми Клиф съм готов за пробив; смята, че благодарение на лекарствата е успял да стабилизира изблиците ми на насилие. Да, в дневника ми пише как отначало изплювах много от хапчетата, но сега ги гълтам всичките и усещам как психичното ми здраве се стабилизира. Сякаш всеки ден се приближавам към връщането на спомена за нашия край. Но каквото и да си спомня — каквото и да е станало всъщност между нас — то няма да промени чувствата ми към теб. Живееш с друг мъж, омъжена си — какво би могло да бъде по-лошо от това? Още те обичам. Винаги ще те обичам и вече съм готов да ти докажа любовта си.

Надявам се писмото ми да е било достатъчно сбито, защото много се старах да се вместя в петте страници и успях. Толкова много ми липсваш, Ники. Липсва ми всяка луничка на красивия ти нос.

С обич,

Скъпи Пат,

Тифани ме увери в твоята искреност и от думите й за характера ти съдя, че наистина си напълно нов човек. Независимо дали това е резултат от инцидента, от терапията, от лекарствата или от силата на волята, заслужаваш поздравления, защото не е малко постижение.

Нека първо подчертая, че ти препоръчах Хък Фин само за удоволствие. Не съм ти пращала скрити послания. Съдейки по всичко, написано от теб, и по думите на Тифани, изглежда полезно да прочетеш „Спасителят в ръжта“. Става въпрос за младо момче на име Холдън, което трудно се справя с реалността. Холдън иска да остане в детството до края на живота си и това го прави красив и интригуващ персонаж, но пък му е трудно да намери мястото си в истинския свят. В момента сякаш и на теб ти е трудно да се справиш с действителността. Част от мен се вълнува от кореспонденцията ни, защото от писмата ти наистина личи, че си станал по-добър човек. Същевременно се притеснявам заради мирогледа, който си развил: крехък е и вероятно именно той те е задържал толкова години в психиатричното заведение, а и сега те задържа толкова месеци в сутерена на родителите ти. В един момент ще се наложи да излезеш от сутерена, Пат. Трябва да си намериш хубава работа и да почнеш да печелиш пари и тогава навярно няма да можеш да бъдеш човека от последните няколко месеца.

Помня Масачузетс, разбира се. Бяхме толкова млади и споменът е красив. Винаги ще го нося със себе си. Но ние БЯХМЕ ДЕЦА, Пат. Мина повече от десетилетие. Вече не съм жена, която би спала в евтин мотел. Изглежда ти отново си станал мъж, готов да хукне с някоя жена към Мартас Винярд. Изглежда преживяваш някакво второ детство. Не знам. Знам само, че НЯМА да преживееш второ детство с мен. Аз вече не съм дете, Пат. Аз съм жена, която обича съпруга си много силно. Когато се съгласих да ти пиша, не ми е хрумвало да ти давам втори шанс. Целта ми не е била да ти позволя пак да влезеш в живота ми. Исках само да ти дам шанс да се сбогуваш — да разрешиш нерешените проблеми. Нека това да ти е ясно.

Скъпа Ники,

В нощта, след като „Тенеси Тайтънс“ унищожиха Орлите на родна земя — мач, в който Донован Макнаб си разкъса кръстните връзки и това сложи край на сезона му, а по всяка вероятност и на кариерата му — Андре Уотърс се застреля. Съзнавам, че не ти пука за това, но като тийнейджър обожавах Уотърс — беше един от любимите ми играчи. Той представляваше важна част от отбраната на зелените. Викаха му Мръсния Уотърс, защото получи безброй глоби за груба игра. В детството ми Уотърс бе бог за мен. Джейк изтърси, че Уотърс сигурно се е самоубил, като е видял слабата игра на Орлите срещу Титаните, но това никак не беше смешно. Баща ми не говори с никого, защото е разстроен от контузията на Макнаб, която най-вероятно ще унищожи надеждата на Орлите да влязат в плейофите. Новият ми любим играч Ханк Баскет вече не получава много пасове и загуби топката, докато правеше някакви глупави хитринки на мача срещу „Инди Колтс“, загубен от Птиците този уикенд. И, разбира се, на всичкото отгоре дойде и твоето писмо.