Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Колкото до Холдън Колфилд и златния пръстен, към който се протяга Фиби в края на романа, моля те, не мисли за мен като за твоя златен пръстен. Аз съм бившата ти съпруга. Желая ти всичко хубаво, но терапевтът ти е бил прав: не сме един за друг.

Ясно виждам, че не се движим към затваряне на тази страница, и това ме кара да съжалявам, задето изобщо започнах този диалог. Единствената ми надежда е един ден — когато психичното ти здраве се стабилизира — да намериш утеха във факта, че след всичко случило се все пак ти подадох ръка. Желая ти всичко най-хубаво на този свят, Пат.

Сбогом.

Скъпа Ники,

С цялото си сърце вярвам в щастливия край. Твърде здраво работих, за да стана по-добър човек, че да се откажа от филма си сега. Помниш ли къде ти предложих да се оженим? Ще те чакам там на здрачаване на Коледа. Никога повече няма да те моля за нещо. Но мисля, че ми дължиш отговор на тази последна молба. Моля те.

С обич,

Баща ми отказва да отиде с мама, затова си обличам новия костюм, който тя ми купи този месец, и я придружавам на службата в „Свети Йосиф“. Нощта е студена, но ние извървяваме пеш няколкото пресечки до храма, където получих първо причастие преди толкова много години. Върху олтара са наредени червени и бели коледни звезди, а от двете страни на скамейките стоят на стража старинни свещници, подобно на всяка друга Бъдни вечер. На светлината на свещите каменната сграда изглежда още по-стара — едва ли не средновековна. Сядайки на пейката, си спомням за времето, когато с Джейк бяхме момчета. Идвахме на службата за Бъдни вечер толкова развълнувани за следващия ден, за отварянето на подаръците. Но тази вечер сме само двамата с мама, защото Джейк и Кейтлин ще прекарат Бъдни вечер в Ню Йорк с нейните родители, а татко пие бира у дома.

След няколко думи и коледни химни свещеникът заговаря за звезди и ангели, и ясли, и магарета, и чудеса, и докато слушам историята, започвам да се моля.

Мили Боже, знам, че трябва да стане чудо, та Ники да дойде утре вечер на мястото, където се сгодихме, но за мой късмет и Ти, и аз вярваме в чудеса. Докато седя тук и мисля за това, се питам дали Ти наистина вярваш в чудеса, след като си всесилен и можеш да направиш всичко. Така че да накараш Ники да дойде утре или да сложиш Младенеца в корема на Дева Мария на практика не би трябвало да Те затрудни повече от, да речем, да гледаш мач на Орлите — нещо доста лесно, след като резервният куотърбек Джеф Гарсия спечели три поредни мача. Малко е странно, като се замисля. Ако Ти си създал света само за седмица, едва ли много си се изпотил, като си изпратил Сина си на Земята. Но все пак се радвам, че си си направил труда да ни изпратиш Исус да ни учи за чудесата, защото възможността да стане чудо кара много хора да продължават напред. Едва ли трябва да Ти казвам, че от началото на изпитателния срок работя много здраво да стана по-добър. Всъщност искам да Ти благодаря, задето съсипа живота ми, защото иначе никога не бих си направил труда да подобря характера си, ако не ме бяха изпратили на лошото място, нито пък щях да срещна Клиф, а дори и Тифани, и знам, че си има причина за това пътешествие. Вярвам в божествения замисъл и затова вярвам, че Ти ще се погрижиш Ники да дойде утре. Искам да Ти благодаря предварително за помощта да си върна съпругата. Чакам с нетърпение идните години, през които ще мога да се отнасям с Ники подобаващо. И още нещо, стига да не Те затруднявам: моля те, нека Орлите спечелят на Коледа, защото при победа срещу Каубоите ще излязат на първо място и тогава татко сигурно ще бъде в добро настроение и може дори да проговори на нас с мама. Странно е как даже при положение че Птиците имат шанс за плейофите, татко се държи като Гринч по празниците и много омъчнява мама. Няколко пъти я хванах да плаче, но Ти сигурно знаеш, след като си всезнаещ. Обичам Те, Боже.

В края на проповедта се прекръствам, а после на всички раздавам запалени свещи и изпяваме „Тиха нощ, свята нощ“. Мама лекичко се обляга на мен, аз премятам ръка през рамото й и нежно го стисвам. Тя ме поглежда и се усмихва:

— Доброто ми момче — прошепва, окъпана в светлината на свещите, и двамата запяваме заедно с другите хора.

Когато се прибираме, баща ми си е легнал. Мама сипва малко яйчен пунш, запалва лампичките и ние пием на светлината на коледната елха. Мама говори за играчките, които ние с Джейк правехме като малки. Посочва боядисани борови шишарки, малки рамки от сладоледени клечки с наши детски снимки, еленчета от щипки за пране и лулички.