Мэтью Квик: Наръчник на оптимиста

— Изпитателен срок ли?

— Да. Изпитателният срок.

— Какъв е този изпитателен срок?

— Преди няколко месеца се съгласих да дам на Ники малко пространство, а тя обеща да се върне при мен, когато почувства, че е решила проблемите си и можем отново да бъдем заедно. Така че се разделихме, но само временно.

— Защо се разделихте?

— Най-вече защото аз не я ценях и бях работохолик — оглавявах катедрата по история в гимназия „Джеферсън“ и тренирах три спортни отбора. Все отсъствах от къщи и тя беше самотна. Пък и си позапуснах външния вид — дотолкова, че качих трийсет кила — но напоследък работя по въпроса, а и сега съм по-склонен да идем на брачен терапевт, както тя искаше, защото вече съм друг човек.

— Определихте ли дата?

— Каква дата?

— За края на изпитателния срок.

— Не.

— Значи изпитателният срок може да продължи неопределено време?

— Да, предполагам, на теория. Особено щом не ми е позволено да се свържа с Ники или семейството й.

— Защо така?

— Хм… всъщност не знам. Искам да кажа… обичам тъста и тъщата си, колкото обичам и Ники. Но това няма значение, защото си мисля, че Ники ще се върне в най-скоро време и тогава ще си изясни всичко с родителите си.

— На какво се основаваш? — пита той, но мило, с любезна усмивка на лицето.

— Вярвам в добрия край — отговарям му. — И вече имам чувството, че този филм продължи предостатъчно.

— Филм ли? — изненадва се д-р Пател и аз си мисля колко много би приличал на Ганди, ако носеше очила и главата му беше обръсната, което е странно, особено като се има предвид, че сме се настанили в кожени кресла в толкова светла, весела стая, а пък Ганди е мъртъв, нали?

— Да — отвръщам. — Не сте ли забелязали, че животът е като поредица от филми?

— Не. Разкажи ми повече.

— Ами, имаш приключения. Всичко започва с неприятности, но после признаваш проблемите си и с много упорита работа ставаш по-добър човек; това подхранва хепиенда и му позволява да разцъфти — точно като края на всички филми за Роки, „Руди“, „Карате кид“, трилогиите „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“, и „Дяволчетата“ — любимите ми филми. Но засега съм се отказал от филмите, докато Ники се върне, защото филмът, който искам да гледам, сега е моят собствен живот и… ами… все него дават. Плюс това знам, че вече почти дойде време за хепиенда: Ники ще се върне, защото благодарение на физическите тренировки и лекарствата, и терапията аз станах толкова по-добър.

— О, разбирам — усмихва се д-р Пател. — И аз обичам филми с щастлив край, Пат.

— Значи сте съгласен с мен. Как смятате? Дали жена ми скоро ще се върне?

— Времето ще покаже — отговаря д-р Пател и в този момент ми става ясно, че с него ще се разбираме, понеже той не проповядва песимизъм като д-р Тимбърс и персонала в лошото място; Клиф не настоява да се изправя пред онова, което той си въобразява, че е моята действителност.

— Странно, според всичките ми други терапевти Ники нямало да се върне. Дори и след като им разкажех как се мъча да променя живота си, как ставам по-добър, те пак ме „хейтваха“ — този израз го научих от чернокожия си приятел Дани.

— Хората понякога са жестоки. — Съчувственото му изражение ме кара да му вярвам още повече. И изведнъж осъзнавам, че той не си записва всяка моя дума в папка, а честно да ви призная, наистина ценя това високо.

Казвам му колко ми харесва стаята и заговаряме за любовта ми към облаците и как хората губят способността да виждат слънчевите лъчи иззад тях, макар те да са над главата им почти всеки ден.

Искам да бъда мил и го разпитвам за семейството му. Оказва се, че дъщеря му играела в гимназиален отбор по хокей на трева и били на второ място в Южен Джърси. Имал и син в прогимназията — той пък искал да стане вентрилоквист и даже всяка вечер се упражнявал с дървена кукла на име Гроувър Кливланд, който между другото е единственият американски президент, изкарал два непоследователни мандата. Не ми е съвсем ясно защо синът на Клиф е кръстил дървената си кукла на двайсет и втория и двайсет и четвъртия ни президент, но премълчавам. После Клиф споделя, че съпругата му Соня е боядисала кабинета така красиво, и това насочва разговора ни в посока колко страхотни са жените и колко е важно да цениш съпругата си, докато я имаш, защото иначе рискуваш да я загубиш на бърза ръка — та нали Бог иска да ценим жените си. Пожелавам на Клиф никога да не му се наложи да изтърпява изпитателен срок, а той пък се надявал моят скоро да свърши — много мило от негова страна.