Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Здесь есть возможность читать онлайн «Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Емас, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Наръчник на оптимиста: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Наръчник на оптимиста»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Запознайте се с Пат. Пат си има теория — че животът му е филм, режисиран от Бог. А мисията му е да извае стегнато тяло и да бъде емоционално уравновесен; само тогава ще получи заслужения хепиенд, а именно — завръщането на отчуждената му съпруга Ники. Тук е моментът да се отбележи, че Пат е прекарал немалко време в заведение за душевноболни. Проблемът е, че сега си е у дома и нищо не е както трябва. Семейството му отказва да говори за Ники; любимият му футболен отбор губи мач след мач; преследва го смущаващо особената Тифани; изглежда, че новият му терапевт вижда изневярата като форма на лечение. Освен всичко останало не може да се отърве от присъствието на Кени Джи.  cite
    Къркъс ривю
empty-line
6

Наръчник на оптимиста — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Наръчник на оптимиста», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Казвам на майка ми, че ако крадецът се върне, ще му пръсна капачките и ще го смажа от бой, а тя отвръща:

— Не се и съмнявам.

През първата ми седмица вкъщи с баща ми не си продумваме. Не е кой знае колко изненадващо, като се има предвид, че той все работи — областен управител е на „Биг фудс“ в Южен Джърси. Ако не е на работа, татко се затваря в кабинета си и чете исторически романи, най-вече за Гражданската война. Според мама му трябвало време да свикне с присъствието ми в къщата и аз охотно му го давам, особено след като и без това малко ме е страх да говоря с татко. При единственото му посещение в лошото място ми се разкрещя и наговори доста гадни неща за Ники и за слънчевите лъчи като цяло. Естествено, срещам татко по коридорите на къщата ни, но той не ме поглежда, когато се разминаваме.

Ники обича да чете и понеже винаги е искала и аз да чета интелектуални книги, започвам да го правя, най-вече за да съм в състояние да участвам в разговорите на вечеря. Навремето се налагаше да си мълча пред интелигентните приятели на Ники, всички до един учители по английска литература. Според тях аз съм неграмотен палячо — така ме нарича един от приятелите й винаги когато му се подигравам, задето е толкова ситен.

— Аз поне не съм неграмотен палячо — подхвърля ми Филип, а Ники се смее с цяло гърло.

Мама има карта за библиотеката и ми взема книги сега, като съм си вкъщи, и ми е разрешено да чета каквото ми скимне, без първо да питам д-р Тимбърс — между другото същински фашист по отношение на книгите и забраняването им. Започвам с „Великият Гетсби“ и го изчитам само за три нощи.

Най-хубавата част е уводът, в който се казва, че в романа се говори най-вече за времето и как човек не може да го откупи обратно — точно същото изпитвам и аз по отношение на тялото си и тренировките, но пък от друга страна, имам чувството, че до неизбежното ми събиране с Ники остава неопределено време.

Когато прочитам самия роман — как Гетсби обича Дейзи толкова много, но не може да бъде с нея, колкото и да се старае — ми идва да разкъсам книгата и да се обадя на Фицджералд да му кажа, че историята му е тотално сбъркана, макар да съм наясно, че Фицджералд сигурно е умрял. Особено когато застрелват Гетсби в басейна му, когато решава да поплува за първи път за цялото лято, а Дейзи дори не отива на погребението му, Ник и Джордан се разделят, а накрая Дейзи си остава с онзи расист Том, чието сексуално желание на практика убива една невинна жена, тогава ми става ясно, че Фицджералд никога не си е направил труда да погледне облаците по залез-слънце — защото, повярвайте ми, в тази книга иззад облаците не се показва и един слънчев лъч.

Разбирам обаче защо Ники харесва този роман — написан е толкова добре. Но това, че го харесва, сега ме кара да се тревожа, че тя може би не вярва в слънчевите лъчи — нали все разправя, че „Великият Гетсби“ е най-великият роман, писан от американец, а пък той завършва толкова тъжно. Едно е сигурно — Ники ще се гордее с мен, когато й кажа, че най-после съм прочел любимата й книга.

А ето и още една изненада: ще прочета всички романи от учебната й програма по американска литература, само за да я накарам да се гордее, да й покажа, че нещата, които тя обича, наистина ме интересуват и че полагам големи усилия да спася брака ни, особено след като вече ще мога да разговарям с надутите й интелектуални приятели и да казвам неща от рода на: „Аз съм на трийсет. С пет години съм надхвърлил възрастта, в която мога да се самозалъгвам и да му викам чест“, както казва Ник към края на прочутия роман на Фицджералд. Репликата е подходяща и за мен, понеже аз също съм на трийсет, така че когато го кажа, ще звуча супер умно. Сигурно ще си приказваме по време на вечеря и цитатът ще накара Ники да се усмихне и да се засмее, защото ще бъде изненадана, че изобщо съм чел „Великият Гетсби“. Това е част от плана ми — да вметна репликата много ловко, когато тя най-малко очаква да „пусна знания“ — още една от фразите на моя чернокож приятел Дани.

Боже, нямам търпение.

Той не проповядва песимизъм

По обед мама прекъсва тренировката ми, като слиза по стълбите към сутерена и ми напомня за часа при д-р Пател. Питам дали не мога да отида вечерта, след като приключа с упражненията за деня, но тя заплашва, че ще ме върнат в лошото място в Балтимор, ако не си спазвам часовете при д-р Пател, и дори се позовава на решението на съда — ако не й вярвам, мога да прочета документите.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Наръчник на оптимиста»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Наръчник на оптимиста» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Наръчник на оптимиста»

Обсуждение, отзывы о книге «Наръчник на оптимиста» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x