Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Не ти го казвам, защото съм гадняр или за да клюкарствам. Просто искам да си нащрек, ясно? — заключава Рони и аз кимам. — Е, време е да се прибирам при Вероника. Тази седмица може да се отбия да потренираме. Става ли?

Пак кимам и гледам как се отдалечава, подтичвайки. По леките му стъпки съдя, че смята мисията си за успешно изпълнена. Очевидно Вероника му е позволила да дойде да гледаме мача, само защото е искала той да говори с мен за Тифани. Вероятно Вероника се опасява, да не би да се възползвам от сестра й нимфоманка, което ме вбесява, и преди да осъзная какво правя, звъня на вратата на семейство Уебстър.

— Здравейте — поздравява ме майката на Тифани, когато отваря вратата. Изглежда доста възрастна, сивокоса е и носи дебел пуловер, макар още да е септември и да си е вкъщи.

— Може ли да говоря с Тифани?

— Вие сте приятелят на Рони, нали? Пат Пипълс?

Само кимам, защото знам, че госпожа Уебстър много добре ме познава.

— Може ли да попитам какво искате от дъщеря ни?

— Кой е? — Чувам гласа на бащата на Тифани откъм другата стая.

— Приятелят на Рони, Пат Пипълс! — провиква се госпожа Уебстър. После се обръща към мен. — Е, какво искате от нашата Тифани?

Поглеждам футболната топка в ръцете си:

— Да поиграем. Денят е прекрасен. Може би тя ще иска да подиша малко чист въздух в парка?

— Само да поиграете? — пита госпожа Уебстър.

Показвам й брачната си халка, за да докажа, че не възнамерявам да правя секс с дъщеря й и добавям:

— Вижте, аз съм женен. Просто искам с Тифани да бъдем приятели.

Госпожа Уебстър изглежда малко изненадана от отговора ми: доста е странно, защото съм сигурен, че точно това искаше да чуе. След кратка пауза тя склонява:

— Идете отзад и чукнете на вратата й.

Заобикалям къщата и почуквам на задната врата, но не получавам отговор.

Чукам още три пъти и накрая си тръгвам.

Прекосявам парка и чувам свистене зад гърба си. Обръщам се: Тифани подтичва към мен, облечена в розов анцуг от материя, която свисти при търкането на крак в крак. Когато е само на метър-два от мен, й подхвърлям топката лекичко, по момичешки, но тя се отмества и я оставя да падне на земята.

— Какво искаш? — пита тя.

— Не ти ли се играе?

— Мразя футбол. Нали ти казах.

Щом не й се играе, решавам най-сетне да й задам въпроса:

— Защо ме следваш, докато тичам?

— Честно?

— Да.

Тя присвива очи и добива злобно изражение.

— Проучвам те.

— Моля?

— Проучвам те, казах.

— Защо?

— Да видя дали ставаш.

— За какво да ставам?

Вместо да ми отговори, тя уточнява:

— Проучвам и сериозността, с която работиш, издръжливостта ти, как се справяш с психическо напрежение, способността ти да продължиш, когато не знаеш какво става около теб, и…

— Защо?

— Още не мога да ти кажа.

— И защо не?

— Защото не съм приключила с проучването.

Тя се отдалечава, а аз тръгвам подире й покрай езерото, по моста и извън парка. И двамата обаче не казваме нищо повече.

Тя ме води до Хадън авеню, вървим покрай новите магазини и луксозни ресторанти, подминаваме безброй пешеходци, хлапета на скейтборд и мъже, които размахват юмруци и викат: „Давайте, Орли!“, като виждат фланелката ми на Ханк Баскет.

Тифани свива встрани от Хадън авеню и лъкатуши през пусти улички; накрая се озоваваме пред къщата на родителите ми. Тя се спира, поглежда ме и — след почти цял час мълчание — изтърсва:

— Отборът ти спечели ли?

Кимам:

— Двайсет и четири на десет.

— Браво — казва Тифани и си отива.

Понеделник сутринта след победата на Орлите над Тексасците става нещо чудновато. Тъкмо загрявам в сутерена, когато баща ми слиза при мен за първи път, откакто се прибрах вкъщи.

— Пат? — казва той.

Спирам да се разтягам, изправям се и го поглеждам. Той се е спрял на последното стъпало, сякаш се страхува да стъпи на моя територия.

— Да, татко?

— Добре си се оборудвал.

Мълча си, защото сигурно е бесен на майка ми, задето ми купи цял фитнес салон.

— Днес има много материали за Орлите във вестниците — и той ми подава спортните страници на „Куриър поуст“ и „Филаделфия инкуайърър“. — Станах рано и ги прочетох, сега може да ги вземеш, за да знаеш какво става с отбора. От коментарите ти по време на мача вчера разбрах, че не познаваш всички играчи, а сигурно ще искаш да следиш сезона, щом вече си вкъщи, и… ами, отсега нататък ще ти ги оставям на най-горното стъпало.