Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Пат много си пада по историята. Знае всичко за всеки един американски президент. Давай. Питай го нещо — предлага Рони.

Тифани така и не вдига поглед от чинията си и Вероника обяснява:

— Сестра ми се занимава с модерни танци и след два месеца има рецитал. Да я видиш само как танцува, Пат. Прекрасно е. Боже, иска ми се да можех да танцувам като сестра ми. Всички ще ходим на рецитала й, нали и ти ще дойдеш?

Кимвам внимателно, когато Тифани ме поглежда очаквателно, и си мисля, че трябва наистина да отида, за да се упражнявам да бъда мил. Пък и Ники сигурно би искала да отидем на танцов рецитал, а аз имам желание отсега нататък да правя нещата, които Ники харесва.

— С Пат ще тренираме заедно — обявява Рони. — Вижте го само колко е як. Засрамва ме. Добре ще ми дойде да се затворя с теб в сутерена, Пат.

— Тифани обича морето, нали, Тиф? Ние четиримата трябва да заведем Емили на плаж някой уикенд през септември, след като тълпите се изнесат. Може да си направим пикник. Обичаш ли да ходиш на пикник, Пат? Тифани много обича. Нали, Тиф?

Рони и Вероника обменят факти за гостите си в продължение на почти петнайсет минути и когато най-после млъкват за миг, питам дали някой знае, че са взривили „Вет“ и за моя изненада и Рони, и Вероника потвърждават: били го съборили преди години, както каза и баща ми. Това ужасно ме тревожи, защото нямам никакъв спомен за подобно нещо, нито пък за годините, които уж са минали оттогава. Искам да попитам преди колко време се е родила Емили, защото помня, че скоро след раждането й получих писмо и снимка от Рони, но ме хваща шубето и не питам.

— Мразя футбола — заявява Тифани. — Повече от всичко на света.

И след това известно време всички ядем в мълчание.

Трите ястия, обещани от Рони, се оказват бира, лазаня, гарнирана с аспержи на фурна, и лимонов пай. Всички са страхотни. Казвам това на Вероника — така пак тренирам за времето, когато Ники ще се върне — а тя отговаря:

— Да не би да очакваше друго?

Знам, че се шегува, но Ники би го използвала, за да докаже каква вещица може да бъде Вероника. Мисля си как, ако Ники беше тук, като се приберяхме, щяхме да си говорим в леглото, както едно време, когато и двамата бяхме подпийнали — и докато седя на масата на Рони, от тази мисъл ми става хем тъжно, хем приятно.

Привършваме пая и Тифани става с думите:

— Уморена съм.

— Ама ние едва приключихме вечерята! — възкликва Вероника. — Имаме игри…

— Казах, че съм уморена.

Настъпва мълчание.

— Е — въздъхва Тифани накрая, — ще ме изпратиш ли до вкъщи или не?

Отнема ми секунда, докато се усетя, че говори на мен, но откликвам бързо:

— Да, разбира се.

Щом ще се упражнявам да съм мил, няма какво друго да сторя, нали ?

Вечерта е топла, но не е много задушно. С Тифани вървим цяла пресечка, преди да я попитам къде живее.

— При родителите ми, ясно? — сопва се тя, без да ме поглежда.

— О — осъзнавам, че сме само на около четири пресечки от къщата на господин и госпожа Уебстър.

— И ти живееш при родителите си, нали?

— Да.

— Значи няма какво да се дуеш.

Тъмно е и предполагам, че е около девет и половина. Тифани върви доста бързо на тракащите си високи токчета, скръстила ръце на гърдите си, и скоро се озоваваме пред къщата на родителите й.

Обръща се към мен и очаквам просто да ми пожелае лека нощ, но тя казва:

— Виж сега, от колежа насам не съм ходила по срещи и не знам как е прието.

— Кое как е прието?

— Видях как ме гледаш. Не ме баламосвай, Пат. Живея в отделна къщичка в задния двор и няма опасност родителите ми да ни налетят. Противно ми е, че дойде на вечеря с футболна фланелка, но може да ме чукаш, стига първо да изгасим лампата. Ясно?

Прекалено съм шокиран, за да отговоря и известно време просто стоим в тишина.

— Или пък не — добавя Тифани и избухва в сълзи.

Толкова съм объркан, че говоря и мисля, и се тревожа едновременно, без да знам какво всъщност да направя и да кажа.

— Виж, приятно ми беше с теб и те намирам за много красива, но съм женен — показвам й брачната си халка за доказателство.

— Аз също — отвръща тя и вдига лявата си ръка, на която проблясва диамант.

Рони каза, че мъжът й е починал, което я прави вдовица, а не омъжена, но премълчавам, защото се упражнявам да бъда мил, а не прям, както ме учиха на терапията, и което ще се хареса на Ники.

Става ми много мъчно, като виждам, че Тифани още носи брачната си халка.

И изведнъж Тифани ме прегръща, заравя лице в гърдите ми и размазва грима си по фланелката ми на Ханк Баскет. Не обичам да ме докосва друг, освен Ники, а и никак не ми се иска Тифани да ми цапа с грим фланелката, която брат ми така мило ми подари — фланелка с истински избродирани букви и цифри — но сам се изненадвам, като отвръщам на прегръдката на Тифани. Облягам брадичка на лъскавата й черна коса, долавям парфюма й и изведнъж и аз заплаквам, което много ме плаши. Телата ни се тресат заедно и от очите ни се леят сълзи. Плачем заедно поне десет минути и после тя внезапно ме пуска и се скрива тичешком зад къщата на родителите си.