Дин Кунц - Отвъдни очи

Започнах да прекарвам повече време около чичо Дентън, макар че двойната му идентичност бе ужасяваща и отблъскваща, защото смятах, че е по-вероятно да получа ясновидски проблясък в неговата компания, а не далеч от него. Но въпреки надеждите ми за моя изненада мина година без никакво развитие по случая. Да, долових в него в няколко случая да се натрупва насилие, но не получих видения за предстоящо клане, и всеки път, когато гневът и омразата му привидно бяха достигнали необичайно яростна сила, всеки път, когато ми се струваше, че той непременно трябва да нанесе удар, за да облекчи напрежението в себе си, заминаваше по някаква работа или на кратка ваканция с леля Пола и винаги се връщаше в по-стабилно състояние, все още изпълнен с омраза и гняв, но временно смекчени. Подозирах, че причинява страдания там, където отива, като внимава да не разпространява необичайно големи дози нещастие твърде близо до дома. Не можех да получа ясновидско видение за тези престъпления, докато бях в компанията му, тъй като, докато не пристигнеше там, където отиваше и не огледаше възможностите за разруха, и самият той не знаеше къде ще нанесе удара си.

След това, след като долината ни бе познала година на покой, започнах да усещам, че Дентън се кани да върне войната обратно на първоначалното бойно поле. Нещо по-лошо: долавях, че възнамерява да убие Кери, моя братовчед и свой собствен осиновен син, на когото дори бе дал името си. Ако таласъмът в него се хранеше с човешкото нещастие, което и започвах да подозирам, във времето след смъртта на Кери той щеше да се наслади на пиршество с ненадминат мащаб. Леля Пола, изгубила съпруга си преди години и дълбоко привързана към сина си, щеше да бъде съсипана от загубата на Кери — и таласъмът щеше да е с нея не само в погребалния дом, а двадесет и четири часа в денонощието, щеше се опива от агонията и отчаянието й седем дни в седмицата. И тъй като омразата на таласъма ставаше все по-горчива с всеки изминал ден, а признаците за предстоящо насилие нарастваха все по-очевидни за шестото ми чувство, започна да ме обхваща треска, понеже не можех да доловя мястото, времето или метода на предстоящото убийство.

В нощта, преди да се случи — в края на миналия април, — се събудих от кошмар, в който Кери умираше в горите в Сискию, под надвиснал смърч или бор. В съня ми той се въртеше в кръгове, беше се изгубил, умираше от студ и аз непрестанно тичах след него с одеяло и термос с горещ шоколад, но по някаква причина той не ме виждаше и не ме чуваше, и въпреки слабостта си, успяваше да ме изпреварва непрестанно, докато не се събудих разтреперен от ужас, но и от разочарование.

Не можех да използвам шестото си чувство да измъкна още подробности от етера, но сутринта отидох до дома на Харкънфийлд да предупредя Кери за опасността. Не бях сигурен как да повдигна темата и да представя убедително информацията си, но знаех, че незабавно трябва да го предупредя. По пътя сигурно съм обмислил и отхвърлил поне сто варианта. Когато обаче стигнах до целта си, не заварих никого у дома. Почаках няколко часа и накрая се насочих обратно към нашата къща, като прецених, че ще се върна по-късно, по времето за вечеря. Никога повече не видях Кери — не и жив.

По-късно следобеда до нас достигна вестта, че чичо Дентън и леля Пола се притесняват за Кери. Тази сутрин, след като леля заминала за общинския център да се погрижи за различни проблеми, Кери бил казал на Дентън, че отива в планината, в гората зад къщата им, за да половува дребен дивеч извън сезона и обещал да се върне най-късно до два следобед. Или поне така твърдеше Дентън. В пет следобед все още нямало и следа от Кери. Очаквах най-лошото, понеже изобщо не беше в стила на братовчед ми да ловува извън сезона. Не вярвах, че е казал на Дентън подобно нещо, нито пък че е излязъл в Сискию самичък. Харкънфийлд го бе подмамил натам под един или друг претекст и след това… се бе отървал от него.

Групите за претърсване безуспешно преравяха хълмовете през по-голямата част от нощта. При първи зори излязоха заедно с подкрепления, с глутница гончета и заедно с мен. Никога преди не бях използвал ясновидството си за търсене от такъв тип. Понеже не мога да контролирам силата, не смятах и че ще съм способен да доловя нещо полезно, и дори не бях споменал, че възнамерявам да впрегна в употреба специалните си способности. За моя изненада след два часа, дори преди гончетата, усетих серия парапсихични проблясъци и намерих трупа в началото на дълбок и тесен овраг, в основата на каменист склон.