Дин Кунц - Отвъдни очи

Всички освен мен.

Като дете не бях в състояние да виждам ясно таласъмите, макар да знаех, че са различни от другите хора. От време на време — макар и не особено често в провинциален Орегон — се срещах с такива, които носеха странна размитост отвътре, в тях се гушеше тъмен, подобен на дим силует и усещах, че около такива хора трябва да пристъпвам внимателно, макар и да не разбирах защо. Когато обаче пубертетът започна да променя хормоналния ми баланс и метаболизма, започнах да виждам и таласъмите по-ясно, отначало като смътно очертани демони, после — в цялото им зловещо великолепие.

По времето, когато Дентън Харкънфийлд пристигна от Оклахома — или от Ада, — тъкмо започвах да проумявам полека-лека, че смътният образ в тези хора не е просто някаква нова форма на парапсихична енергия, а истинско същество, демон или извънземен кукловод, или неизвестна твар. В месеците, когато Дентън ухажваше леля ми Пола, способността ми да виждам скрития таласъм се подобряваше непрестанно, докато през седмицата на сватбата изпаднах в паника при мисълта, че тя ще се омъжи за подобен звяр. Струваше ми се обаче, че няма как да предотвратя събитието.

Всички останали смятаха, че Пола е извадила голям късмет да намери мъж, тъй повсеместно харесван и обожаван като Дентън Харкънфийлд. Дори Кери, моят любим братовчед и най-добър приятел, не щеше да чуе и дума казана срещу новия му втори баща, който го бе спечелил още преди да привърже и сърцето на Пола и който му бе обещал да го осинови.

Семейството ми знаеше, че съм ясновидец и че предчувствията и парапсихичните ми прозрения трябва да се взимат на сериозно. Веднъж, когато мама трябваше да лети до Индиана да присъства на погребението на сестра си, получих притеснителни излъчвания от самолетния й билет и бях убеден, че самолетът й ще се разбие. Вдигнах такава врява, че тя отказа полета в последната минута и го смени. Всъщност първият самолет не падна, но на борда му се случи малък пожар насред полет; много пътници пострадаха от дима, а трима се задушиха, преди пилотът да успее да кацне. Не мога да твърдя със сигурност, че мама е щяла да бъде четвъртата жертва, ако се бе качила на борда, но когато докоснах билета й, усетих не хартия, а студен и твърд месинг на дръжка на ковчег.

Не бях споменавал обаче пред никого за неясните, гърчещи се форми, криещи се в някои хора. Първо, не знаех какво виждам и какво означава то. А и бях доловил от началото, че ще бъда в ужасна опасност, ако някой от тези хора с тъмнина в себе си успее да открие, че съм наясно с отликите му. Това беше моята тайна.

До седмицата на сватбата на леля Пола, когато най-сетне бях в състояние да видя всички отвратителни подробности в свине-кучестия таласъм в г-н Дентън Харкънфийлд, не можех внезапно да почна да дърдоря за чудовища, маскиращи се като човеци; нямаше да прозвучи достоверно. Нали разбирате, макар че бе доказана точността и верността на случайните ми ясновидски видения, мнозина не смятаха необичайните ми способности за благословия. Силите ми, макар и рядко споменавани или използвани, ме белязваха като „странен“ и имаше хора в долината ни, които смятаха, че ясновидците са непременно умствено нестабилни. Мнозинството бяха казвали на родителите ми, че трябва да ме наблюдават внимателно за признаци на халюцинации или неминуем аутизъм, и макар че родителите ми не понасяха такива приказки, бях сигурен, че понякога се безпокоят дали дарът ми в крайна сметка няма да се прояви като проклятие. Връзката между психичните способности и умствената нестабилност бе така силно залегнала във фолклора, че дори баба ми, която вярваше, че отвъдните ми очи са ясна и радостна благословия, се притесняваше, че бих могъл някак да изгубя контрол върху силата си, че тя ще се обърне срещу мен и ще ме отведе към катастрофа. Следователно се боях, че ако започна да твърдя, че в човешките тела има скрити таласъми, ще подсиля страховете на онези, които бяха сигурни, че рано или късно ще свърша в тапицирана стая.

Освен всичко друго аз самият хранех съмнения в здравия си разум. Знаех какво се говори и бях подслушал някои от предупрежденията, които получаваха родителите ми, и когато започнах да виждам таласъми, се чудех дали пък умът не е започнал да ме подвежда.

Нещо повече, макар да се страхувах от таласъма в Дентън Харкънфийлд и да долавях силната омраза, която мотивираше тази твар, нямах конкретни доказателства, че възнамерява да нарани леля Пола, Кери или някой друг. Поведението на Дентън Харкънфийлд бе образцово.