Дин Кунц - Отвъдни очи

В този регион на Апалачите сред селяните ръката на закона и моралът на развитото общество били презирани и като цяло пренебрегвани; обаче за разлика от лунапарковците обитателите на онези отдалечени долинки не създавали свои собствени правила и закони, които да заменят отхвърлените от тях. В американската литература съществува традиция да се пишат разкази за „благородните диваци“ и културата ни поне се преструва, че вярва, че живот, изживян близо до природата и далеч от злото на цивилизацията, е по някакъв начин по-здравословен и мъдър от живота, който повечето от нас водят. Всъщност обикновено е вярно противоположното. Когато хората се отдръпват от цивилизацията, те бързо се отърсват от маловажните капани на съвременното общество — луксозни коли, скъпи къщи, дизайнерски дрехи, театрални представления, концертни билети — и вероятно може да се води спор за добродетелите на по-простичкия живот, но ако отидат достатъчно далеч и останат там достатъчно дълго, ще се отърсят също и от много от задръжките си. Задръжките, насадени от религията и обществото, като цяло не са глупави или безполезни, или скудоумни, както напоследък стана модерно да се твърди; точно обратното — много от тези задръжки представляват старателно обмислени алгоритми за оцеляване, които в дългосрочен план допринасят за по-образовано, по-сито и проспериращо население. Дивата пустош е дива и окуражава дивотията; тя е развъдник за диващина.

На четиринайсет Маралий била бременна, неграмотна, необразована и практически неподлежаща на образоване, без перспективи, с твърде малко въображение, че да се ужасява за бъдещето си, твърде бавномислеща, за да оцени напълно факта, че остатъкът от живота й вероятно ще е дълго, жестоко хлъзгане към ужасна бездна. С телешко спокойствие тя била убедена, че някой ще дойде да се погрижи за нея и за бебето. Бебето била Рия и преди тя дори да се роди, наистина се намерил човек да предложи на Маралий Суийн да направи почтена жена от нея — на пръв поглед доказателство, че Господ бди над бременните селяндурки така, както бди и над пияниците. Кавалерът, пожелал ръката на Маралий, се наричал Абнър Кейди, на трийсет и осем — двайсет и четири години по-голям от нея, шест фута и пет инча висок, двеста и четирийсет паунда тегло, с шия, дебела почти колкото главата му, и бил най-страховитият мъж в област, където не липсват опасни селяци.

Абнър Кейди си изкарвал хляба основно чрез варене на пърцуца, отглеждане на гончета и участие в дребни кражби и от време на време в някой грабеж. Веднъж-дваж годишно се качвал с няколко приятелчета да отвлече от щатската магистрала камион, натоварен с цигари или уиски, или някакъв друг товар, който можел да продаде за по-сериозна печалба. Те заменяли плячката при позната им дружка в Клаксбърг и ако се заемели по-сериозно с това, или щели да се позамогнат, или да свършат в затвора, но амбициите им не били по-големи от скрупулите. Кейди не бил само казанджия, бияч, свадливец и крадец, но също и редовен изнасилвач, случвало му се да си вземе жена насила, ако бил в настроение да си подправи секса с малко риск, но не му се било налагало да яхне затворническия автобус, понеже на никого не му стигала смелост да свидетелства срещу него.

За Маралий Суийн Абнър Кейди представлявал разкошен улов. Имал четиристайна къща — вярно, нищо повече от колиба, но с вътрешна канализация и никой в семейството му нямало да се нуждае от уиски, храна или дрехи. Ако Абнър не можел да открадне онова, което му трябва по един начин, щял да си го вземе по друг и в хълмовете това се смятало за предимството на добрия семеен мъж.

Бил добър и с Маралий освен това — или поне добър колкото с всички останали. Не я обичал. Не бил способен на обич. При все това, макар че я потискал, никога не й вдигнал ръка — най-вече защото се гордеел с красотата й и безкрайно се възбуждал от тялото й, а не би могъл да се гордее — или да се възбуди — от повредена стока.

— Освен това — каза Рия със заглъхнал до призрачен шепот глас — не искаше да повреди своята малка машина за забавления. Точно така я наричаше — негова „малка машинка за забавления“.

Долавях, че под „машина за забавления“ Абнър Кейди не е имал предвид добрия секс с Маралий. Ставаше дума за нещо друго и по-зловещо. Каквото и да беше то, Рия не можеше да говори за него без подкана, макар да знаех, че отчаяно й се иска да се разтовари. Така че й налях ново питие, подържах я за ръката и с нежни думи я подканих да мине през минното поле на паметта.