Дин Кунц - Отвъдни очи

Изумен, аз казах:

— По два долара на глава…

— Триста хиляди за седмица — кимна Рия, вдигна кафеника и си наля още кафе в чашата. — Джоъл Тък разделя печалбата, половината е за него — от което плаща сериозна концесионна такса на „Сомбра Брадърс“ и по-нагоре — и другата половина разделя сред останалите си единайсет експоната.

— Което означава над тринайсет хиляди за Глория само за тази една седмица — уточни Поли, а изразителните му ръце брояха невидими пачки с доларови банкноти, — което ще стигне да се купят два поръчкови кадилака. Не всяка седмица е толкова добра, разбира се. Някой път тя взима едва по две хиляди, но като цяло средно печели около пет хиляди на седмица от средата на април до средата на октомври.

Ърма додаде:

— Важното в случая е не колко струва кадилакът на Глория, а колко свобода й дава. Нали разбираш, тя се сдобива с подвижност единствено когато се настани в тази кола. В крайна сметка лунапарковка е, а за лунапарковците е ужасно важно да са свободни и подвижни.

— Не — възрази Рия, — важното не е свободата, която колата й осигурява. Важното е тази история за превишената скорост, ако изобщо успееш да стигнеш до нея.

— Е — каза Ърма, — Глория пътуваше тази сутрин, нали се сещаш, след като Пег беше докарала пикапа и фургона й, и не била минала и на половин миля от окръжната линия, когато я спрял за превишена скорост някакъв заместник-шериф. Но трябва да се знае, че Глория е шофьор от двайсет и две години и никога не е имала катастрофа или акт.

Поли направи изразителен жест с една ръка и каза:

— Тя е добър шофьор и внимава много, понеже знае какъв кошмар ще бъде, ако преживее катастрофа в тази кола. Парамедиците от линейката никога няма да успеят да я извадят отвътре. Така че си отваря очите на четири и не превишава скоростта.

— Та когато този заместник-шериф от Йонтсдаун я спрял — продължи Ърма, — тя преценила, че или има някаква грешка, или става дума за капан за превишена скорост, в който да примамват външни хора, а когато има такива съмнения, тя просто казва на ченгето, че ще си плати глобата. Но това не го умилостивило. Той взел да я обижда, да й налита и искал да я извади от колата, но понеже Глория се страхува да не падне, полицаят настоял, че се налага да го придружи до полицейския участък в централен Йонтсдаун, и щом стигнали целта, я принудил да излезе от колата си, завел я вътре и я прекарали през същински ад, като заплашвали да я арестуват за неподчинение на служител на закона или някаква подобна тъпотия.

Поли си дояде тортата и жестикулирайки с вилицата си, додаде:

— Накарали горката Глория да се мъкне напред-назад от единия край на общината до другия и не й давали възможност да седне, така че по протежение на пътя се налагало да се опира на стените и да се държи за плотове, бюра и перила, и въобще за всичко, на което може да се облегне, и казва, че било съвсем ясно, че ченгетата много искали тя да падне, понеже знаели какъв кошмар ще е за нея да се изправи отново на крака. Те до един й се смеели. Не искали да я пуснат да иде и до тоалетната; казали, че щяла да счупи гърнето. Както осъзнавате, сърцето й не е в добро състояние и тя казва, че биело толкова силно, че цялата се тресяла. Преди да позволят на бедната Глория да се обади по телефона, ченгетата я били довели до сълзи и, повярвайте ми, тя изобщо не е от онези, дето изпадат в самосъжаление или се разплакват лесно.

— След това — каза Ърма — тя се обадила в щаба на лунапарка, оттам звъннали на Желето по телефона и той отишъл в града и я измъкнал, но дотогава Глория била прекарала в общината три часа.

Рия се обади:

— Винаги съм смятала, че Желето е добър уредник. Как е допуснал да се случи подобно нещо?

Разказах им малко за пътуването ни до Йонтсдаун в петък.

— Желето си върши работата наистина добре. Всички са включени в уредбата. Жената от общинския съвет — Мари Ваналето — е разпределителката за всичките общински подкупи. Желето й даде кеш и безплатни билети за всички общински съветници и за шерифа и хората му.

— Ами може би тя си прибира цялата пачка и казва на останалите, че няма да платим тази година — отвърна Рия, — а сега сме загазили с департамента на шерифа.

— Не мисля — възразих. — Според мен… по някаква причина… те си търсят да предизвикат сблъсък…

— Защо? — поинтересува се красавицата ми.

— Ами… не знам точно… но с такова усещане останах в петък — казах уклончиво.

Ърма кимна, а Поли додаде: