Дин Кунц - Отвъдни очи

Поли беше сръчен в ръцете фокусник и работеше в допълнителното представление на Том Катшенк. За човек с ръста му — пет фута и два инча, ако се надигне докрай — имаше доста едри длани с дълги, тънки пръсти и подчертаваше репликите си с изумителен набор жестове, почти толкова изразителни като думите. Харесах го незабавно.

Рия се поразмрази малко, дори се включи с няколко шеги и макар че не захвърли напълно ледената поза и дистанцираната атмосфера, които й бяха запазена марка (в крайна сметка това беше домът на нейна работничка ), определено не охлаждаше вечерта.

След това, докато седяхме във вградената ъглова трапезария и с кафето похапвахме торта „Блек Форест“, Ърма отбеляза:

— Горката Глория Ниймис!

Рия попита:

— Защо? Какво е станало?

Ърма ме погледна:

— Познаваш ли я, Слим?

— Ами, ъъъ, тежката дама — казах.

— Дебела — отвърна Поли, като с ръце очерта сфера във въздуха. — Глория не се обижда да я наричат дебела. Не й харесва да бъде дебела, горката, но не храни илюзии относно външния си вид. Не се смята за Монро или Хепбърн, или нещо такова.

— Е, тя не може с нищо да повлияе на състоянието си, тъй че няма смисъл да се тръшка по въпроса — каза Ърма. Погледна ме пак. — Проблем с жлезите.

Попитах:

— Наистина ли?

— О, знам — отвърна джуджето, — смяташ, че тя яде като прасе и го приписва на проблеми с жлезите, но в случая с Глория това е вярно. Пег Сийтън живее с нея, нали знаеш, един вид се грижи за нея, готви й, вика няколко работници, когато на Глория й потрябва да се премести, и Пег казва, че горката женица надали яде повече от теб или мен, определено не достатъчно да поддържа седемстотин и петдесет паунда. И Пег щеше да знае, ако Глория похапва под масата, понеже ходи да пазарува за домакинството и Глория не прави почти нищо без нейна помощ.

— Тя не може да ходи сама ли? — попитах.

— О, може, разбира се — отвърна Поли, — но не й е лесно и ужасно се страхува да не падне. Всеки би се боял, щом мине границата на петстотин или шестстотин паунда. Ако Глория рухне, не може да се изправи сама.

— Всъщност — обади се Ърма — тя като цяло изобщо не може да се изправя. О, да, от стол, където може да се подпре — да, ще стане, но не и ако падне на пода или пък се капичне по гръб на земята. Последния път, когато падна, всичките работници не стигнаха да я вдигнат.

— Седемстотин и петдесет паунда са си бая товар — каза Поли и отпусна внезапно ръце покрай хълбоците си, сякаш ги бе смазала внезапна тежест. — Глория е твърде добре подплатена, че да си счупи кости, но унижението е ужасно дори когато е просто сред нас, собствения й род.

— Ужасно — съгласи се Ърма, клатейки тъжно глава.

Рия каза:

— Последния път накрая се наложи да докарат камион до мястото, където беше паднала, и да я закачат с макара. Дори тогава не беше лесно да я изправят във вертикално положение и да остане на крака.

— Може да звучи смешно, но въобще не е така! — увери ме Ърма.

— Не ме виждаш да се усмихвам — казах, смутен от разкритията за онова, което се налагаше да понася дебелата дама.

Към умствения си списък с подигравки, които Господ си прави за наша сметка, добавих още нещо: рак, земетресения, цунами, мозъчни тумори, светкавици… проблеми с жлезите .

— Е, това не е нещо ново — отвърна Рия — освен може би за Сам, та защо все пак каза „Горката Глория“ и ни накара да се разговорим за нея?

— Тази вечер е наистина разстроена — съобщи Ърма.

— Съставиха й акт за превишена скорост — додаде Поли.

— Това надали е голяма трагедия — замисли се Рия.

— Не актът я е разстроил — уточни фокусникът.

— Всичко идва от начина, по който ченгето се отнесло с нея — уточни Ърма. За да ми обясни, додаде: — Глория има поръчков кадилак, специално приспособен за нея. Повече стомана в шасито. Задните седалки са извадени и предната е изнесена по-далеч назад. Ръчни спирачки, ръчна газ. Широки врати, така че да може да се качва и да слиза достатъчно лесно. Тя си е взела най-хубавото радио за кола, което може да се купи с пари, и дори има малък хладилник под таблото, та да може да си носи студени питиета, има газова печка и тоалетни удобства — направо вътре, в колата. Тя обожава тази кола!

— Звучи ми скъпо — казах.

— Е, така е, но Глория изкарва добри пари — обясни Поли. — Трябва да имаш предвид, че в добра седмица, при голям ангажимент, като примерно общинския панаир в щата Ню Йорк в края на този месец, можеш да си докараш седем– до осемстотин хиляди платени пропуска на лунапарка за само шест дни, а от тях… може би около сто и петдесет хиляди паричковци ще платят също и да минат през Шоквил.