Дин Кунц - Отвъдни очи

Върнах се в леглото.

Докторите, които специализират в нарушения на съня, твърдят, че сънищата ни са изненадващо краткотрайни. Без значение колко изглежда, че продължава кошмарът, докладват изследователите, той всъщност се изпълнява от начало до край за не повече от няколко минути, обикновено само двайсет до шейсет секунди. Очевидно Рия Рейнс не беше чела какво имат да кажат експертите, понеже прекара втората половина от нощта, доказвайки, че те грешат. Сънят й бе измъчван от серия фантомни врагове, въображаеми битки и призрачни преследвания.

Около половин час я съзерцавах в кехлибареното сияние на нощната лампа. След това изключих лампата и поседях в тъмното още половин час, вслушан в издаваните от Рия звуци и наясно, че сънят й представлява същата несъвършена почивка за нея, както и за мен. След време се опънах по гръб и през матрака усещах всяко трепване и спазъм на ужас, който моята красавица предаваше от света на сънищата.

Чудех се дали се намира в някое от нейните гробища.

Чудех се дали е в онова на хълма.

Чудех се какво я преследва сред надгробните камъни.

Чудех се дали не съм аз.

Лунапаркът се самопострои отново на парцела на Йонтстаунския общински панаир — изскочи от широко разтворените врати на камионите и от изкъртените капаци на сандъците, досущ като изумителен пружинен механизъм, построен от същите хитроумни швейцарски майстори, известни с изумително сложните си часовници по общините и движещи се фигури с реални размери. В седем часа в неделя вечерта вече изглеждаше все едно нощта на разрухата не бе съществувала, сякаш си оставахме цял сезон на едно място, а град след град се редуваха да ни посещават. Лунапарковците казват, че обичат да пътуват и че не могат да живеят без поне веднъж седмично да сменят пейзажа, с което те подхранват — не, направо си отглеждат — философията на скитниците-циганите-прокудените, и да, панаирджиите са сантиментални любители на приказки и легенди за животи, изживени на понякога опасните граници на обществото — но където и да идат, те си носят селото в багажа. Камионите, фургоните, колите, куфарите и джобовете им са добре натъпкани с познатите удобства на битието им и тяхното уважение към традицията е много по-голямо от онова, което ще намерите дори в уединените градчета в Канзас сред заплашителната празна пустош на равнините, поколение след поколение абсолютно непроменливи. Лунапарковците с нетърпение очакват нощта на събарянето, понеже тя е довод за тяхната свобода, в контраст със затворничеството на скучните паричковци, които винаги остават на едно място. Но след един ден на път лунапарковците са нервни и несигурни, защото, макар романсът на пътя да принадлежи на циганския дух, самият път е дело и собственост на обикновеното общество и колите могат да минават само оттам, където обществото е осигурило шосе. В неосъзнатото си разбиране за уязвимостта, която съпровожда подвижността, лунапарковците приветстват пристигането си при всеки нов ангажимент с дори още по-голямо удоволствие, отколкото намират в подреденото разрушение на нощта на разрухата. Лунапаркът винаги бива сглобяван много по-бързо, отколкото се разглобява и няма през седмицата нощ и наполовина толкова сладка като онази първата на новото място, когато едновременно и страстта към скитничество е утолена за нови шест дни, и усещането за единно общество е било възобновено. Щом веднъж издигнат палатките си и приковат един към друг емайлираните дървени части на различните атракциони, щом веднъж развъртят месинговите, хромирани, пластмасови и осветителни укрепления от фантазия, с които да се защитят от всички нападения на реалността, лунапарковците могат да си позволят сладък покой.

В неделя вечер в притежавания от Ърма и Поли Лоръс фургон, където ние с Рия бяхме поканени на готвена вечеря, всички бяха в превъзходно настроение и почти успях да забравя, че нашият график ни е довел не в някакъв обикновен град, а в такъв, управляван от таласъми, в гнездо, където се въдят те. Поли — нисък, но не джудже като гарвановокосата си съпруга — се оказа надарен мим и озари гостуването ни с ужасно смешни въплъщения на кинозвезди и политици, включително няколко много забавни диалога между Джон Кенеди и Никита Хрушчов. Поли беше чернокож и бе изумително как гуменото му лице можеше да се преобразява и незабавно да прожектира в съзнанието всяка известна личност, която си бе наумил да ти покаже — без значение от расата.