Дин Кунц - Отвъдни очи

Вече не.

Докато Желето развеселяваше и забавляваше Мари Ваналето, а Люк с усмивка следеше хитроумията им, кацнал на стола до мен, аз се бунтувах срещу отвратителната картина пред взора ми — кучеуст таласъм, тикащ зловещо деформирания си пенис в студената и мутирала вагина на червеноока и свинезурлеста кучка, те двамата се задъхват, лигавят се и грухтят, покритите им с бенки езици се люлеят, гротескните им тела се гърчат в екстаз. Но щом съумях да изтласкам този непоносим образ от съзнанието си, веднага ме осени още по-ужасна картина: новородени таласъми, малки, с цвета на личинки, гладки, лъскави и влажни, налудничавите им червени очи сияят, имат малки остри ноктенца и заострени зъбчета, които още не са прераснали в грозни зъбища… е, три такива твари се гърчат и изтласкват, и изпълзяват от смрадливата утроба на майка си.

Не!

О, Исусе, моля те, недей! Ако не изхвърлех тази мисъл от ума си начаса, щях да посегна към ножа в ботуша ми и да изкормя общинската съветничка на Йонтсдаун право пред Желето и Люк, и никой от трима ни нямаше да напусне града жив.

Не знам как издържах.

Не знам как успях да изляза от онзи кабинет с непокътнат разум и нож все още в ботуша.

На излизане от общинската сграда минахме през изпълнено с екот фоайе с мраморен под, големи остъклени прозорци и арковиден таван, което се отваряше към главната съдебна зала. По импулс пристъпих към масивните дъбови врати с месингови дръжки, открехнах на косъм едната и надникнах в залата. Конкретното дело бе стигнало до фазата на заключителните речи, тъй че още не бяха обявили прекъсване за обяд. Съдията се оказа таласъм. Прокурорът беше таласъм. Двамата униформени разсилни и съдебният стенограф изглеждаха обикновени хора, но тримата съдебни заседатели бяха таласъми.

Желето подпита:

— Какво правиш, Слим?

Още по-разтърсен от видяното в съдебната зала, оставих вратата да се затвори полека и се присъединих към уредника и Люк.

— Нищо. Просто ми стана интересно.

Навън, на ъгъла, докато пресичахме за пореден път улицата, се загледах в останалите пешеходци и шофьорите на колите, които чакаха на светофара. Сред приблизително четиридесетте души на това унило кръстовище видях два таласъма, с други думи — двайсет пъти над обичайното съотношение.

Бяхме свършили да раздаваме подкупи, тъй че се запътихме покрай общината и към паркинга отвъд нея. Когато стигнахме на двайсетина крачки от жълтия кадилак, казах:

— Задръжте минутка. Трябва да погледна нещо! — обърнах се и закрачих натам, откъдето бяхме дошли.

Желето подвикна след мен:

— Къде отиваш?

— Само минутка — повторих и се затичах.

С блъскащо като чук сърце и дробове, раздуващи се и свиващи се с цялата гъвкавост на лято желязо, подминах едната стена на общината, заобиколих отпред, изкачих чифт гранитни стъпала, минах през стъклените врати и влязох във фоайе, малко по-малко величествено от това на съдебната зала. На първия етаж държаха обществените си приемни различни служби на градската управа, от лявата страна бе разположен полицейският участък. Минах през чифт рамкирани с орех врати с матови стъкла и влязох в приемна, заобиколена от дървено перило.

Дежурният сержант се трудеше от платформа, издигната на два фута над останалата част на помещението. Сержантът беше таласъм.

В едната си ръка държеше писалка. Вдигна очи от досието, над което се трудеше, погледна надолу към мен и каза:

— С какво да ви помогна?

Зад него се намираше голямо открито помещение, осеяно с дузини бюра, множество високи канцеларски шкафове, фотокопирна машина и разнообразно канцеларско оборудване. В единия ъгъл потракваше телетайп. От осемте чиновници в залата трима бяха таласъми. Такива бяха и трима от четиримата, които работеха отделно от чиновниците — явно цивилни детективи. Присъстващите в момента трима униформени офицери до един бяха таласъми.

В Йонтсдаун таласъмите не само крачеха сред обикновените граждани и ги ловяха наслуки. Тук войната между видовете ни беше добре организирана — поне от страна на таласъмите. Тук потайните маскирани ковяха законите и ги налагаха, и горко на бедното копеле, виновно и в най-дребното провинение.

— Какво точно търсите? — попита сержантът от приемната.

— Ъ… трябва ми градският здравен отдел.

— От другата страна на залата — озъби ми се дежурният.

— Аха — казах, имитирайки озадаченост. — Това ще да е полицейският участък тогаз?