Дин Кунц - Отвъдни очи

— О, това няма да се случи в участъка. Не и в близост до общината, естествено, а и там ще трябва да идем, за да напълним джобовете на общинските съветници. Няма да стане даже в границите на града. Абсолютно не. Абсолютно ти гарантирам! И макар че винаги участват тъй наречените пазители на закона на Келско, те няма да си носят униформите. Той ги праща извън дежурство, в цивилни дрехи. Те ни причакват на излизане от града, блокират ни пътя на някой тих участък от шосето. Три пъти досега дори са ни вкарвали на банкета, за да ни накарат да спрем.

— И да се бием? — попитах.

— Аха.

— И вие им отговаряте?

— Точно така — отвърна Желето.

Люк каза:

— Един път Ж-ж-желето с-счупи р-р-р-ъката на един тип.

— Не трябваше да го правя — призна уредникът, — отидох твърде далеч, нали разбираш. Търсех си неприятностите!

Обърнах се в седалката си, за да изгледам дебелака с ново и по-голямо уважение, и казах:

— Но ако ти е позволено да отвръщаш на ударите и това не е просто полицейско насилие, тогава защо не доведе няколко от наистина големите лунапарковци да смажеш копелетата? Защо водиш типове като мен и Люк?

— О — отвърна Желето, — на онези типове няма да им хареса. Те искат да ни поступат малко, както и да получат някой и друг юмрук, понеже това доказва, че боят е бил истински, нали така. Искат да докажат пред себе си, че, също като бащите си, са момчета от въгледобивния край с корави глави и железни задници, но всъщност не им се рискува някой да ги попилее от бой. Ако дойда в града с някой като Барни Куадлоу или Дик Фийни, човека мускул от представлението на Том Катшенк… ами, момчетата на Келско ще отстъпят много бързо, изобщо няма да влизат в бой.

— Че какво лошо има в това? Нима ти харесват тези битки?

— Не, дявол го взел! — отвърна Желето и Люк повтори възражението му. След това уредникът обясни: — Обаче нали разбираш, ако те не си получат сбиването, няма да успеят и да ни предадат предупреждението на Келско, а в такъв случай, щом вдигнем лунапарка, ще ни докарат неприятности.

— А щом изкарате боя — заключих, — то тогава те ви оставят да си вършите работата спокойно.

— Правилно го схвана.

— Това е… все едно боят е такса, която трябва да си платиш на влизане.

— Нещо такова, да.

— Луда работа — заявих.

— Абсолютно.

— Детинска.

— Както ти казах, това е въгледобивен край.

Минута-две пътувахме смълчани.

Чудех се дали това не е опасността, която щеше да връхлети Желето. Може би тази година боят щеше да излезе от контрол? Може би някой от хората на Келско щеше да се окаже скрит психопат, който да не успее да се овладее, щом веднъж вземе да пердаши Желето и да се окаже толкова силен, че никой от нас да не е в състояние да го спре, преди да е станало твърде късно.

Уплаших се.

Дишах дълбоко и се опитвах да проникна в потока от парапсихични енергии, които винаги течаха над и през мен, търсейки потвърждение на най-лошите си страхове; търсейки някакъв знак, без значение колко дребен, че срещата на Желето Джордан със Смъртта е приготвена за Йонтсдаун. Не успях да доловя нищо полезно; това може би беше за добро. Ако именно тук щеше да ни сполети кризата на Желето, тогава несъмнено щях да усетя поне намек за нея. Вероятно.

С въздишка казах:

— Предполагам, че съм точният тип телохранител, от какъвто се нуждаеш. Достатъчно едър да се опазя от прекалено тежко нараняване… но не толкова голям, че да изляза от боя, без да пусна кръв.

— Те трябва да видят малко кръв — съгласи се Желето. — Това е, което ще ги удовлетвори.

— Исусе.

— Предупредих те вчера — каза той.

— Знам.

— Намекнах ти, че трябва да ме питаш за каква работа те мисля.

— Знам.

— Но ти беше толкова благодарен, дето съм ти намерил място, че скочи, без да гледаш. Дявол го взел, ти скочи даже преди да схванеш, че ще прескачаш нещо, а сега на средата на този скок погледна надолу и видя, че отдолу е оня тигър, дето се опитва да те докопа и да ти отхапе топките!

Люк Бендинго се разсмя.

— Предполагам, че току-що научих ценен урок — казах.

— Абсолютно — съгласи се Желето. — Всъщност това е толкова дяволски ценен урок, че наполовина се чувствам убеден, дето да ти плащам за тази задача си е направо прекомерно щедро от моя страна.

Небето бе започнало да се заоблачава.

От двете страни на магистралата обраслите с борове склонове се сближаваха. Смесени сред елшака растяха криви дъбове с възлести черни стволове, по повечето от които имаше и големи, буцести, ракови купчини дървесна гъба.