Дин Кунц - Отвъдни очи

— Ами, Ърма — казах, — всъщност наистина съм зодия Телец, но съм на седемнадесет и досега даже не ми се е откривала възможност някое момиче да ми разбие сърцето — и ако г-жа Фразели я бива в кухнята, може да й предадеш, че само при мисълта за домашна кухня всяка нощ напоявам възглавницата си със сълзи!

— Добре дошъл си и у нас — обади се Ърма с усмивка, — ела да се запознаеш с Поли, съпруга ми. Всъщност защо не наминеш в неделя в осем вечерта, щом веднъж се установим на следващата спирка от турнето ни? Ще ти приготвя люто пиле и за десерт — знаменитата ми торта „Блек Форест“ 1.

— Ще бъда точен — обещах.

Съдейки по опита ми, сред всички лунапарковци джуджетата най-бързо приемат непознати, разкриват им се и са готови да се доверят, да се усмихнат и да се засмеят. В началото приписвах тяхното очевидно всеобщо дружелюбие на недостатъка, който представлява ръстът им при схватки, като смятах, че когато си малък, ти се налага да си дружелюбен, за да избегнеш превръщането в лесна мишена за насилници, пияници и разбойници. С времето обаче опознах по-добре малките хора и постепенно осъзнах, че опростеният ми анализ на екстровертните им личности е неверен. Като група — и практически всеки един от тях — джуджетата са волеви, самоуверени и самодостатъчни. Те не се боят от живота повече, отколкото хората с обикновен ръст. Откритостта им идва от други източници, не на последно място от състрадание, породено от страданието. Но онази нощ, в „Еърстрийма“ на Рия Рейнс, все още млад и в процес на образоване, тепърва ми предстоеше да придобия познания за психологията на дребните хора.

Освен това нея нощ не разбрах и Рия, но бях поразен от радикалната разлика в характера на двете жени. Ърма беше топла и весела, а г-ца Рейнс си оставаше студена и дистанцирана. Ърма имаше мила усмивка и я използваше постоянно, а Рия ме изучаваше с онези ми ти кристално сини очи, които ти взимаха всичко и не връщаха нищо, и си остана безизразна.

Седнала във фотьойла, боса, изпънала единия си крак пред себе си и подгънала другия, г-ца Рейнс бе въплъщение на мечтите на всеки младеж. Носеше бели шорти и светложълта тениска. Голите й крака бяха добре загорели, с тънки глезени, прелестни прасци, гладки бронзови колене и елегантни бедра. Щеше ми се да плъзна длани по тези крака и да усетя твърдите мускули под пръстите си. Вместо това пъхнах длани в престилката за парите, тъй че новата ми шефка да не види как треперят. Тениската й, леко овлажнена от августовската жега, бе прилепнала примамливо към облите й гърди и през тънкия памук можех да видя зърната й.

Рия и Ърма представляваха голям контраст — генетичното превъзходство и генетичният хаос, противоположни краища на стълбата на биологичната фантазия. Рия Рейнс беше въплъщение на женската красота, съвършенство на линията и формата, съживена мечта, преизпълнено намерение и обещание на природата. Ърма пък беше напомняне, че въпреки всичките сложни механизми и хилядолетна практика природата рядко преуспява в начинанието, което Господ й е поверил: Да ги създадеш по мой образ и подобие. Ако природата бе божествена сила, вдъхновен от Господ механизъм, както баба ми често твърдеше, тогава защо Той не се бе върнал да поправи проклетото чудо? Очевидно машината имаше сериозен потенциал, свидетелство за което беше Рия Рейнс.

— Изглеждаш ми на седемнайсет — каза жената джудже, — но, дявол те взел, нито се държиш, нито те чувствам на толкова!

Понеже не знаех какво да кажа, отвърнах само:

— Ами…

— Може да си на седемнадесет, но си мъж, това е ясно. Смятам да кажа на Боб Уейлънд, че си прекалено як мъж за Тина, определено. В теб има нещо кораво…

— Нещо… тъмно — обади се Рия.

— Да — съгласи се Ърма. — Нещо тъмно. Това също.

Гризеше ги любопитство, но бяха също и лунапарковци и макар да нямаха нищо против да ми споделят на какво им приличам, не биха могли да се насилят да ме попитат какъв съм в действителност, не и без покана от моя страна.

Ърма си тръгна и аз преброих банкнотите на кухненската маса пред Рия. Тя каза, че приходите били двайсет процента над средното, плати ми в брой заплатата за деня и ми даде трийсет процента от двайсетте горница, което ми се стори повече от честно, тъй като не бях очаквал да имам дял в повишената печалба, докато не поработя поне няколко седмици.

По времето, когато свършихме със сметките, можех да сваля престилката за парите без свян, понеже ерекцията, която прикриваше тя, вече бе спаднала. Рия стоеше точно до мен до масата и все още виждах недобре прикрития контур на прекрасните й гърди, а лицето й все тъй ми спираше дъха, но бумтящият двигател на либидото ми бе намалил до лениво бръмчене в отговор на деловите й маниери и непроницаемия й хлад.