Дин Кунц - Отвъдни очи

Съвременна Америка като цяло страда от склонност към одребняване: година след година сплотеността във всички етнически групи намалява; църквите и другите институции — някога спойка на обществото — днес често биват наричани за безполезни и дори за потисници, сякаш нашите съграждани съзират в механизма на вселената перверзно привлекателен хаос и искат да го наподобят, дори и ако подобието доведе до заличаване. При лунапарковците съществува силно и скъпоценно усещане за съобщество, което не отслабва ни най-малко в течение на годините.

Когато стигнах до пътеката по склона на хълма, водеща към загрятата от лятото поляна, а всички звуци от лунапарка бяха заглъхнали и щурците пееха в мрака, кехлибарените светлини на всички тези прозорци на фургони придобиха призрачно измерение. Те сякаш потрепваха във влажния въздух, не толкова като електрическо осветление, колкото като лагерни огньове и маслени лампи в примитивно селище от по-ранни времена. Всъщност, когато съвременните детайли останаха загърнати в мрак и изкривени от странните мотиви на филтрирана през завеси и щори светлина, Гибсънтаун-на-колела доби вида и излъчването на катун от цигански каруци, събрани заедно за защита от неодобрението на околните местни в селска местност някъде в Европа от деветнадесети век. Докато се приближавах и след това вървях между първите фургони, тук и там лампите гаснеха — уморените лунапарковци си лягаха.

Поляната бе белязана от тишина, породена от всеобхватното уважение на лунапарковците към съседите им — не гърмяха увеличени радиоприемници или телевизори, нямаше оставени да се късат от рев бебета, нито шумни караници, нито лаещи кучета, все неща, с които е нормално да се сблъскаш в тъй наречените почтени квартали в обикновения свят. Освен това на дневна светлина щеше да се види, че по алеите между фургоните няма никакъв боклук.

По-рано вечерта, по време на почивката ми, бях донесъл вещите си във фургона под наем, който трима други работници деляха с мен. Така и така се намирах на поляната, бях пообиколил, за да открия „Еърстрийма“, собственост на Рия Рейнс. Сега, натоварен с монети и с дебело руло доларови банкноти в единия джоб на паричната ми престилка, се насочих право към нейния дом.

Вратата беше отворена и видях Рия в един фотьойл, обгърната от маслената светлина на настолна лампа. Говореше с някакво джудже.

Почуках на отворената врата и Рия се обади:

— Влез, Слим!

Изкачих трите метални стъпала и влязох във фургона, а джуджето — жена — се обърна да ме погледне. Беше на неопределима възраст — трудно беше да се каже дали е на двайсет или на петдесет — и висока около четирийсет инча, с нормален торс, скъсени крайници и голяма глава. Запознаха ни — малката жена се наричаше Ърма Лоръс и ръководеше „Бутилкомета“ също собственост на Рия. Носеше детски обувки за тенис, черни панталони и свободна блуза с прасковен цвят и къси ръкави. Черната й коса беше гъста и лъскава и — също като гарванови криле — в нея се долавяха тъмносини отблясъци; беше красива и Ърма очевидно се гордееше с нея, съдейки по това с колко мисъл и внимание бе подстригана и оформена прическата около твърде голямото й лице.

— А, да — каза Ърма, подаде ми малката си длан и се ръкува. — Чух за теб, Слим Маккензи! Г-жа Фразели, дето държи „Бинго Палас“ заедно със съпруга си Тони, каза, че ужасно се нуждаеш от домашно приготвено ядене и майчина грижа. Харв Севийн, дето има една от шатрите с пички, вика, че си изглеждал все едно бягаш от военна служба или може би от ченгетата, понеже си се забъркал в някоя малка гадория… като примерно да се забавляваш на волана на нечия чужда кола… все едно, та той смята, че си от правилното тесто. Глашатаят казва, че знаеш как да привличаш паричковците и след още няколко години на колана може дори да станеш най-добрият викач на лунапарка. А пък Боб Уейлънд, на когото е въртележката, малко се е ошашкал, понеже дъщеря му смята, че си за чудо и приказ и каза, че щяла да умре, ако не й обърнеш внимание; тя е на шестнайсет и се казва Тина, и определено си струва да й се обръща внимание. А пък Мадам Зина, известна също и като г-жа Пърл Ярнел от Бронкс, нашата циганка гадателка, казва, че си бил Телец, пет години по-възрастен, отколкото изглеждаш, и че бягаш от трагична любовна афера.

Не останах изненадан, че мнозина лунапарковци са минали покрай „Якия удар“ да ме огледат. Те бяха сплотено общество, а аз — новодошъл, и любопитството им можеше да се очаква. Смутих се обаче от доклада за любовните трепети на Тина Уейлънд и ме развеселиха „парапсихичните“ отпечатъци на Мадам Зина за мен.