Дин Кунц - Отвъдни очи

— Ще пратя някой около пет следобед и ще си свободен от пет до осем, за вечеря, за дрямка, ако ти трябва, след което се връщаш и продължаваш, докато лунапаркът затвори. Ще донесеш приходите си при мен, във фургона ми, довечера на поляната. Моят е „Еърстрийм“, най-големият, който се произвежда. Ще го познаеш, понеже е единственият, закачен за чисто нов, червен еднотонен пикап „Шеви“. Ако играеш честно и не правиш глупости, като например да обираш каймака, ще се справяш чудесно на работа при мен. Притежавам още няколко концесии и винаги търся подходящия тип човек, който може да носи отговорност. Ще ти се плаща в края на всеки ден и ако си достатъчно добър глашатай да подобриш средните приходи, тогава ще получаваш и дял от по-високата печалба. Ако си честен с мен, няма да получиш по-добра сделка при никой друг. Но — чуй ме сега и се считай за предупреден — ако ме водиш за носа, мамиш ме, ще се погрижа оттогава насетне да си носиш топките в торбичка. Разбрахме ли се?

— Да.

— Добре!

Припомних си, че Желето Джонсън спомена за момичето, започнало като гадателка на тегло и проправило си път към голяма концесия на седемнайсет години, и казах:

— Ъъъ, да не би някоя от онези други игри, които спомена, да е патешко стрелбище?

— Патешко стрелбище, сергия за гадаене на теглото, „Хвърли бутилка“, една будчица, която специализира в пица, детска возилка на име „Веселото влакче от анимациите“, както и дял от седемдесет процента в допълнително представление, наречено „Животински странности“ — изброи Рия сухо. — А и не съм нито на дванайсет, нито на деветдесет, на двайсет и една съм и за дяволски кратко време съм извървяла дяволски дълъг път от нищото. Не съм се сдобила с притежанията си с наивност или тъпота. В мен няма нищо присъщо на паричковците и докато не забравяш това, Слим, ще се разбираме прекрасно!

Без да пита дали имам други въпроси, госпожица Рейнс се отдалечи по алеята. С всяка решителна крачка, която правеше, малкият й, твърд, висок задник се завърташе изкусително в тесните й джинси.

Гледах я, докато се изгуби от поглед в сгъстяващата се тълпа. След това, осъзнавайки внезапно в какво положение се намирам, оставих чантата с дребните и престилката с парите, обърнах се към „Якия удар“, вдигнах чука, завъртях го няколко пъти един след друг и разклатих камбанката при шест от ударите, и не спрях, докато бях в състояние да се обърна към преминаващите паричковци без притеснението, предизвикано от твърде видима ерекция.

В течение на следобеда управлявах „Якия удар“ с истинско удоволствие. Струйката паричковци прерасна в поточе и после в река, която се стичаше безконечно покрай атракционите в топлия летен блясък, и аз им вадех лъскавите половин доларчета почти така успешно, все едно лично им бърках в джобовете.

Дори когато видях първия си за деня таласъм няколко минути след два следобед, доброто ми настроение и високият ентусиазъм не ме напуснаха. Бях свикнал да виждам седем-осем таласъма седмично, доста повече, ако работех в парк, който привлича сериозни тълпи, или пътувах през голям град с много струпани на едно място хора. Отдавна бях пресметнал, че средно един на четири или петстотин души е таласъм с маскировка, което означаваше, че са към половин милион само в САЩ, тъй че ако не бях свикнал да ги виждам навсякъде, където отида, щях да съм се побъркал, преди дори да стигна в лунапарка на „Сомбра Брадърс“. Вече знаех, че те не осъзнават специалната опасност, която представлявам за тях — нямаха представа, че мога да виждам през маскировката им, тъй че не ми обръщаха някакво особено внимание. Сърбяха ме ръцете да убия всеки един, който видя, понеже знаех от опит, че таласъмите са враждебно настроени към човечеството и нямат друга цел, освен да сеят болка и нещастие по земята. При все това рядко срещах самотен таласъм при обстоятелства, които позволяваха да го нападна, и освен ако не исках да изуча вътрешността на затвора отвътре, не се осмелявах да заколя някоя от омразните твари на открито пред свидетели, които не можеха да забележат дявола под човешкия костюм.

Таласъмът, който мина покрай „Якия удар“ малко след два следобед, беше удобно настанен в тялото на паричко: едър, русоляв, с открито лице — добронамерено фермерче на осемнайсет или деветнайсет, облечено в потник, изрязани джинси и сандали. Беше заедно с двамина други на същата възраст, но и двамата не бяха таласъми, и досущ приличаше на най-невинния на вид гражданин, който някога сте виждали, шегуваше се и се перчеше малко, и много се забавляваше. Но под човешката глазура таласъмът надничаше с огнени очи.