Дин Кунц - Отвъдни очи

Гъстата, мека, копринена, блестяща коса, твърде руса да я наречеш махагонова и твърде махагонова да я определиш като руса, бе сресана от едната страна на лицето на девойката, наполовина закривайки едното й око и напомняйки ми за Вероника Лейк, онази кинозвезда от по-раншни времена. Ако върху изключителното й лице имаше какъвто и да е недостатък, то това бе именно съвършенството на чертите й, което придаваше на момичето донякъде студен, отсъстващ и недостъпен вид. Очите й бяха големи, сини и прозрачни. Горещото августовско слънце се стичаше по хубавицата, сякаш тя се намираше на сцена, вместо кацнала върху износен дървен стол, и то не я озаряваше по същия начин като всички останали по алеята; слънцето сякаш я харесваше, лееше се върху нея както баща би гледал любимата си дъщеря, като подчертаваше естествения блясък на косата й, гордо разкриваше порцелановата гладкост на кожата й, с обич се долепваше до изваяните й скули и артистично оформения нос, загатваше, но не осветяваше изцяло огромните дълбини и множеството тайни в очарователните очи на момичето.

Стоях, вцепенен и зяпах поне минута или две, докато красавицата си въртеше номера. Подмами паричко от зяпачите, взе му петдесетте цента, симпатизираше на неспособността му да вдигне дървената пречка над ДОБРО МОМЧЕ и гладко го омагьоса да си изтърси джобовете за още три яки удара. Девойката наруши всичките правила за реклама на атракцион: не се присмиваше на паричковците, ни най-малко; практически никога не повишаваше глас до крясък и въпреки това с призива си надмогваше музиката откъм шатрата на гадателката, съперничещия вик на глашатая на играта с балони в съседство и нарастващия рев на тълпата по алеята. И — което беше най-необичайното — така и не стана от столчето, не се опита да примами паричковците при себе си с енергична демонстрация на глашатайски умения, дори не правеше драматични жестове, комични танцови стъпки, шумни шеги, сексуални намеци, двусмислици или някоя от другите стандартни техники. Речта на красавицата бе лукаво-забавна и тя самата бе прекрасна; това стигаше, а собственичката на атракциона беше и достатъчно умна да знае, че стига.

Тя ми изкара дъха.

Със стеснително тътрене, каквото понякога ме обзема около хубави момичета, най-сетне се приближих към нея и тя ме помисли за паричко, който иска да върти чука, но аз казах:

— Не, търся госпожица Рейнс.

— Защо?

— Желето Джордан ме праща.

— Ти ли си Слим? Аз съм Рия Рейнс.

— О! — възкликнах поразен, понеже тя изглеждаше просто като момиче, надали много по-голямо от мен, а не лукавата и агресивна концесионерка, с която очаквах да работя.

Леко намръщване разкриви леко лицето й, но не намали с нищо красотата й.

— На колко си години?

— Седемнайсет.

— По-млад ми се струваш.

— Скоро ще съм на осемнайсет — отвърнах, за да се защитя.

— Това е обичайният ред в природата.

— Какво?

— След това ще станеш на деветнайсет, после на двайсет, а след това няма да имаш спирка — обясни Рия с определена нотка сарказъм в гласа.

Доловил, че тя най-вероятно е от типа момичета, които по-добре биха реагирали на шега, отколкото на сервилност, аз се усмихнах и отвърнах:

— Предполагам, че при теб не е било така. Струва ми се, че си прескочила право от двайсетте към деветдесетте.

Тя не ми се усмихна в отговор, а хладината не я напусна, но поне спря да се мръщи.

— Можеш ли да говориш?

— Че аз не говоря ли?

— Знаеш какво имам предвид!

Вместо отговор вдигнах чука, стоварих го върху подложката достатъчно силно да звънна камбанката и да привлека вниманието на по-близките паричковци, обърнах се към алеята и се впуснах в шашмалогията. След няколко минути бях докарал три гущера.

— Ще свършиш работа! — заяви Рия Рейнс. Когато ми говореше, тя се взираше право в очите ми и от погледа й ми ставаше по-горещо, отколкото от августовското слънце. — Трябва само да знаеш, че играта не е нечестна, което ти вече доказа, и не те искам да ми бъдеш прикритие за номера. В „Сомбра Брадърс“ не допускат нагласени игри и агенти измамници, а и аз не бих ги държала, дори ако бяха позволени. Не е лесно да разклатиш камбанката; всъщност е дяволски трудно, но паричкото получава честна възможност за победа и когато успее, си получава наградата без увъртания.

— Разбрах те.

Рия си свали престилката за пари и чантичката с рестото и ми ги предаде, след което заговори решително и лаконично като нетърпящ глупости младши мениджър в „Дженерал Мотърс“: